ЛАНС :
Ами че как! След като се прегърнаха доста за дълго, разделиха се съвсем набързо.
СКОК
Но тя ще се ожени за него, нали?
ЛАНС
Не.
СКОК
Хайде бе! Няма ли той да се омъжи за нея?
ЛАНС
И той не.
СКОК
Значи, са скъсали?
ЛАНС
Няма такова нещо. Всичко им е здраво.
СКОК
Е, как стана тая работа?
ЛАНС
Ами както винаги. На него като му ставаше и на нея й ставаше.
СКОК
Нищо не разбирам, глупако!
ЛАНС
Ами как ще разбереш, тъпако! Тоягата ми е по-схватлива от тебе!
СКОК
Е, какво ти разбира толкова тоягата?
ЛАНС
Всичко. Казвам й: „Огъни се!“ — огъва се; казвам й: „Изправи се!“ — изправя се.
СКОК
Защото я държиш.
ЛАНС
Че теб господаря ти те държи от толкоз време, а ти пак не се изправяш.
СКОК
Хайде, кажи последно: ще стане ли сватбата или не?
ЛАНС
Питай песа ми! Ако каже „да“, ще стане: ако каже „не“, тогава пък ще стане: ако ли пък нищо не каже, а само завърти опашка, това вече значи, че ще стане.
СКОК
Значи, ще стане. Защо го увърташ толкоз?
ЛАНС
Защото тайните аз ги казвам само иносказателно.
СКОК
Добре, и това ми стига. А ти разбра ли, че моят господар и дъщерята на Дука се обичат и че синьор Валентин може да стане голям дук.
ЛАНС
Винаги съм го мислил за такъв!
СКОК
За какъв „такъв“?
ЛАНС
За както го каза: голям бук!
СКОК
Ах, ти, кучи сине, ще ме разбираш обратно!
ЛАНС
О, брат му не познавам, но ти казвам за него, магарешко чедо!
СКОК
И аз за него ти казвам, че може да стане дук!
ЛАНС
Да стане и дудук, ако ще, мен какво ми влиза в работата. Ако ще ме водиш в кръчмата, хайде! Ако не, значи, че си евреин, нечестивец и вън от правата вяра!
СКОК
Това пък защо!
ЛАНС
Защото аз направо ти дадох вяра, че ще ме почерпиш, а ти сега се дърпаш! Ще вървим ли или напротив?
ЛАНС
Ще вървим, разбира се!
Излизат.
ШЕСТА СЦЕНА
Милано. В двореца на Дука.
Влиза Протей.
ПРОТЕЙ
Да скъсам с Джулия — ще стъпча клетва,
да любя Силвия — ще стъпча клетва,
да лъжа Валентин — ще стъпча клетва,
и тъкмо тази сила, от която
към първата от клетвите бях тласнат,
ме прави днес клетвопрестъпник троен!
Любов, която сладко изкуси ме,
на жертвата си дай сега съвет,
как тежкия си грях да оправдае!
Звезда е таз, в която вчера вярвах,
но днес боготворя самото слънце,
а бива ли разсъдъкът да спазва
обети безразсъдни? Няма воля
тоз, който зарад някаква си дума
не сменя грозното със по-красиво!…
Фу, „грозно“! Светотатствена уста,
как каза го за същата, чиято
върховна власт над себе си зовеше
до вчера със безброй горещи клетви!
Не мога да разлюбя!… Мога, мога,
но таз, която длъжен съм да любя!
Простете, Джулия и Валентине!
Запазя ли ви, себе си загубвам,
загубя ли ви, себе си намирам
и Силвия! Пък аз съм си по-мил
дори и от най-милия приятел,
и после любовта стои над всичко,
а Джулия, със Силвия сравнена,
е просто етиопка14! Не, решен съм —
че Джулия е жива, ще забравя,
щом мъртва е към нея любовта ми,
и Валентин далечен ще ми стане,
на Силвия щом имам близостта!
Но как на себе си да бъда верен,
не сторя ли предателство към него?
Да, тази нощ по въжената стълба
той смята стаята й да достигне
със помощта на своя пръв съперник.
Без бавене за готвеното бягство
ще кажа аз на нейния баща:
той, бесен, ще прогони Валентин,
защото готви Турио за зет,
а аз, когато Валентин замине,
14
„…е просто етиопка…“ — по Шекспирово време русокосите жени били считани в Англия за по-хубави от мургавите.