ни помни мойто право на родител;
и ще ви кажа: лошият й нрав
накрая тъй ме охлади към нея,
че аз, комуто мяркаха се вече
последни дни от мило чедо сгрени,
сега намислил съм жена да взема,
а дъщеря си да омъжа, дето
— щом мене и имота ми не тачи —
едната хубост ще й бъде зестра!
ВАЛЕНТИН
Но как могъл бих аз да ви помогна?
ДУКЪТ
Обичам една дама тук, в Милано,
но толкоз скромна, че не се поддава
на мойто красноречие старешко.
Станете ми наставник, Валентине,
защото съм отвикнал да ухажвам,
пък и ухажването днес е друго:
кажете ми: с какво да привлека
към себе си блестящия й поглед?
ВАЛЕНТИН
С подаръци. За женската душа
в един брилянт се крие сила няма,
каквато в най-доброто слово няма.
ДУКЪТ
Но тя ми върна първия подарък!
ВАЛЕНТИН
Тогава й пратете втор, по-ярък!
След него — трети! И недейте спира!
Подир смарагда пращайте сапфира!
Жените най отблъскват туй, което
най-мило им е всъщност на сърцето,
и цел на техния отпор суров
е да разпалват мъжката любов.
Вий казвате, че пъди ви? Нима?
За опит оставете я сама!
Не, не, от отказа й се не бойте!
При тях „Вървете си!“ е знак на „Стойте!“,
а вий не стойте, ами ги ласкайте
и гъделичкайте ги и им дайте —
дори да са грозници нетърпими —
да вярват, че са дивни херувими!
Нима е мъж тоз, който не умее
с език една жена да завладее?
ДУКЪТ
Но тази, за която става дума,
на млад човек от род е обещана
и близките й толкова я пазят,
че диря я напразно всеки ден?
ВАЛЕНТИН
Ами дирете я тогава нощем!
ДУКЪТ
Но нощем са вратите им под ключ,
а ключовете им — на скрито място!
ВАЛЕНТИН
Минете през прозореца тогава!
ДУКЪТ
Е, да, но стаята й е високо
с надвесен зид, така че всеки опит
да стигна със катерене до нея
е свързан със опасност за живота!
ВАЛЕНТИН
Достатъчна ще бъде една стълба
от здрав коноп със две железни куки,
за да достигнете до свойта Херо,
ако я любите като Леандър!
ДУКЪТ
Заклевам ви в дворянската ви кръв:
отде да се снабдя с такава стълба?
ВАЛЕНТИН
А за кога ви трябва?
ДУКЪТ
Засега!
За тази вечер! Любовта веднага
като дете към сладкото посяга!
ВАЛЕНТИН
Във шест часа я имате от мене!
ДУКЪТ
Но аз на срещата ще ида сам —
как мога да я отнеса дотам?
ВАЛЕНТИН
О, тя за тази цел е подходяща —
чудесно ще я скриете под плаща.
ДУКЪТ
Тоз, вашият, например, би ли стигнал?
ВАЛЕНТИН
Престигнал, даже!
ДУКЪТ
Я го разтворете,
за да го видя колко е широк!
ВАЛЕНТИН
Но те са все еднакви, ваша милост!
ДУКЪТ
А как се носи тоз модел, не зная…
Я, дайте да опитам!… О-хо-хо!
Писмо?… „За Силвия“… А туй какво е?
Я виж, та туй е стълбата за мен!
Ще позволите да го разпечатам!
Чете.
„Писмата ми нощуват с тебе, мила,
а входът ти пред мене се затваря —
о, зла съдба, слугите одарила
с несбъднатия блян на господаря!
Отвън, измръзнал той във мрака плаче,
додето те се топлят на гръдта ти:
и теб кълне той, мила, затова че
в леглото си ги пускаш толкоз пъти
и сам кълне се, че ги праща там,
където би желал да бъде сам!“
А туй какво е?
„Таз вечер, Силвия, бъди готова!“
Така, така! И стълбата е тука!
Тъй значи: като оня Фаетон17 —
но без да си на слънце син — решил си
да скочиш в колесницата небесна
17
Фаетон