и да опърлиш всичко по земята?
Блести звезда над теб — и ти посягаш?
Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе!
Върви, раздавай своите усмивки
на равните си! И ако те пускам,
на моето търпение дължиш го,
а не че си заслужил! И да знаеш,
че тази милост надминава всички,
с които досега съм те обсипал!
Но ако в моите земи останеш
за миг след времето необходимо,
за да си вдигнеш вещите оттук,
гневът ми ще надхвърли всяка обич,
която имал съм към дъщеря си
или към теб!… Недей се оправдава!
Върви, ако животът ти е мил!
Излиза.
ВАЛЕНТИН
Защо не смърт пред тази жива мъка?
Какво е смърт? Нали да си изгонен
от себе си? А Силвия съм аз!
Изгнание от нея, това значи
изгнание от себе си! Или,
със други думи казано, пак смърт!
Без Силвия за мене няма слънце!
Без Силвия за мене няма радост!
Нима с представи само да живея
и с образа й само да се храня?
Не, нощем ако тя не е до мене,
и славеите няма да са сладки!
Не, денем ако тя не е със мене,
и небесата няма да са светли!
Тя моя същина е. Аз изчезвам,
престане ли въздействието нейно
да ме подхранва, стопля, озарява!
Ах, все една е моята присъда:
остана ли — отивам към смъртта си,
замина ли — живота си напускам!
Влизат Протей и Ланс.
ПРОТЕЙ
Търси, търси, трябва да го намерим!
ЛАНС
Ау, ау! Ау го!
ПРОТЕЙ
Кой „го“?
ЛАНС
Този „го“, когото гоним! Един Валентин с оскубана козина!
ПРОТЕЙ
Валентине, ти ли си?
ВАЛЕНТИН
Не.
ПРОТЕЙ
Е, кой си? Духът му?
ВАЛЕНТИН
И дух не съм.
ПРОТЕЙ
Какво си тогава?
ВАЛЕНТИН
Просто никой! Аз съм едно нищо!
ЛАНС
Нищото не може да говори. Да му стоваря ли нещо?
ПРОТЕЙ
На кого?
ЛАНС
На този никой!
ПРОТЕЙ
Да не си посмял, простако!
ЛАНС
Че нали няма да ударя никого? Господарю, нека…
ПРОТЕЙ
Назад ти казах!… Валентине, чувай!
ВАЛЕНТИН
За сладки вести моят слух е глух —
тъй страшно е затъпкан той с горчиви!
ПРОТЕЙ
Тогава мойта ще мълчи, защото
е пълна със отрова за ухото!
ВАЛЕНТИН
О, боже, Силвия?… Нима е мъртва?
ПРОТЕЙ
Не, Валентине!
ВАЛЕНТИН
Не Валентин е тоз пред теб, а труп,
ако не диша Силвия!… Или
от клетвата си тя се е отрекла?
ПРОТЕЙ
Не, Валентине!
ВАЛЕНТИН
Не Валентин е той, а призрак блед,
ако не помни Силвия за него!…
Кажи тогаз какви са твоите вести?
ЛАНС
Синьоре, съобщиха му, че от днес вие сте в изгнание!
ПРОТЕЙ
В изгнание! Да, туй е мойта вест:
ти вече обявен си за изгнаник
от този двор, от Силвия, от мен!
ВАЛЕНТИН
Приятелю, от тази черна вест
преял съм аз — не ме тъпчи със нея!
А Силвия узнала ли е вече?
ПРОТЕЙ
Узна! И във нозете на баща си
с молба простря се и проля море
от тези течни бисери, които
светът нарича сълзи, и зачупи
ръцете си тъй снежнобели, сякаш
от много скръб останали безкръвни,
но ни ръце прострени, ни слова,
ни стонове, раздиращи сърцето,
смекчиха с нещо яростта на Дука.
„Ако го хванат тука, ще умре!“ —
така й каза той и двойно гневен,
че тя се бе застъпила за тебе,
в затвор я прати и при туй заплаши,
че до живот ще я държи под ключ!
ВАЛЕНТИН
О, замълчи! Или познаваш дума,
която може смърт да ми дари?
Ако е тъй, в ухото ми вдъхни я,
да екне като сетна литургия
за мене и за черната ми скръб!
ПРОТЕЙ
Недей да плачеш, че си нямал изход,
а изход подири, за да не плачеш!
Със времето бедите се оправят.