ПРОТЕЙ
Да, нея… зарад вас.
ТУРИО
Тогаз благодаря ви зарад нея…
Е, господа, настройвайте! И живо!…
Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.
ХАЗАИНЪТ
Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?
ДЖУЛИЯ
Защото не ми е весело, хазаино.
ХАЗАИНЪТ
Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.
ДЖУЛИЯ
Но дали ще мога и да го чуя?
ХАЗАИНЪТ
Разбира се!
ДЖУЛИЯ
Тогаз не ми трябва друга музика!
Музика.
ХАЗАИНЪТ
Шшшт! Слушай!
ДЖУЛИЯ
Не го виждам! Между тях ли е?
ХАЗАИНЪТ
Да. Но тихо, да ги чуем!
ХАЗАИНЪТ
Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?
ДЖУЛИЯ
Не, музикантът.
ХАЗАИНЪТ
Защо, какво му има?
ДЖУЛИЯ
Много е фалшив!
ХАЗАИНЪТ
Да не са му лошо настроени струните?
ДЖУЛИЯ
Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.
ХАЗАИНЪТ
Виждам, имаш нежно ухо.
ДЖУЛИЯ
Не, той има грубо сърце!
ХАЗАИНЪТ
Изглежда не обичаш песните?
ДЖУЛИЯ
Никак, когато са на два гласа!
ХАЗАИНЪТ
Но как леко изменяше съпровода!
ДЖУЛИЯ
Тъкмо тези измени най ме дразнят!
ХАЗАИНЪТ
Значи искаш всички да свирят едно и също?
ДЖУЛИЯ
Искам един да свири едно и също. Но кажи ми, хазаине, дали господин Протей се среща често с тази дама?
ХАЗАИНЪТ
Казвам ти това, което Ланс, неговият слуга, ми каза: бил влюбен в нея до уши.
ДЖУЛИЯ
А къде е този Ланс?
ХАЗАИНЪТ
Отиде да си търси кучето, защото господин Протей му нареди да го подари утре от негово име на дамата му.
Музиката спира.
ДЖУЛИЯ
Тихо! Да се скрием! Разотиват се!
Отдръпват се.
ПРОТЕЙ
Бъдете, синьор Турио, уверен,
че аз ще зная да я увещая!
ТУРИО
А после с вас къде ще се намерим?
ПРОТЕЙ
При моста на свети Григорий.
ТУРИО
Сбогом!
Излиза, следван от Свирачите.
Горе се появява Силвия.
ПРОТЕЙ
Госпожо, приемете моя поздрав!
СИЛВИЯ
Благодаря за песента, но, моля,
кажете: кой сте?
ПРОТЕЙ
Този, чийто глас
вий бихте разпознавали сред други,
да знаехте как предано е вам
сърцето му!
СИЛВИЯ
Синьор Протей?
ПРОТЕЙ
Ваш роб!
СИЛВИЯ
Какво желаете?
ПРОТЕЙ
Да угодя
на вашите желания!
СИЛВИЯ
Отлично —
на първото от тях ще угодите,
като веднага идете да спите!
Ти, хитър и лъжлив клетвопрестъпник,
нима ме мислиш толкова суетна,
та се надяваш, че ще ме подкупиш
с ухажването си, когато зная,
че клел си се тържествено на друга?
Върви при нея и моли за прошка,
а колкото до мене, аз кълна се,
пред бледата царица на нощта23:
тъй чужди са ми твоите молби,
че зарад тях дълбоко те презирам
22
«…слепия хлапак…»
23
„…царица на нощта…“