като по мярка. Мойта господарка
горчиво плака този ден, защото
във образа злочест на Ариадна26,
оставена от подлия Тезей,
аз плаках с тъй естествени сълзи,
че чух я как във залата простена,
и този неин стон се отрази
върху и тъй покъртващата сцена!
СИЛВИЯ
О, тя ще те запомни с благодарност,
добри младежо! Щом си я представя
измамена, забравена, самотна!…
О, господи! Аз вече се разплаках!
Прощавай! Дръж това като награда
за твоята привързаност към нея!
Дава и кесия и излиза.
ДЖУЛИЯ
Ако ви срещне нейде, тя ще знае
да си плати дълга! Каква чудесна,
красива, добродетелна душа!
Като я слушам, мисля си, че може
на камък да удари господаря,
щом тя сърцето си така отваря
за господарката! Любов, любов!
Как ти сама със себе си играеш!
Да видим! Че какво, да бях и аз
със нейната прическа, моят образ
на този тук едва ли би отстъпил!
Художникът май леко е послъгал!
Или пък аз лаская се? Да видим:
аз руса съм, а тя е кестенява —
ако е нейното предимство тука,
ще свърши работа една перука!
Очите ни са сини и на двете,
а моето чело е по-високо —
какво тогава толкоз вижда в нея,
което да не би открил и в мене,
ако не беше сляпа любовта?
Борба на сенки: нейният портрет
съперник е на моя образ блед…
Сама те нося, идол нарисуван,
да бъдеш обожаван и целуван,
когато знам, че само да би бил
с по-ясен взор езичникът ми мил,
не теб, а мен, веществената мен,
той би поставил в храма си свещен!
Знай, сянко, че добра съм с теб, защото
запомних на модела ти доброто,
но иначе — кълна се в боговете —
избола бих очите ти и двете!
Излиза.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Милано. В един манастир.
Влиза Егламур.
ЕГЛАМУР
На запад сводът пламна във позлата
и време е да срещна бегълката
пред постницата на отец Патрикий.
Пришпорваните от любов пристигат
на срещите си точни до секунда,
освен тогаз, когато подранят.
Влиза Силвия.
Но ето, туй е тя!… Добра ви вечер,
прекрасна господарко!
СИЛВИЯ
Ах, дано
да е такава! Бързо, Егламур,
към задните вратца на манастиря!
Боя се да не хванат мойта диря.
ЕГЛАМУР
Гората е наблизо тук, мадам.
Докато тръгнат, ний ще бъдем там!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Милано. В двореца на Дука.
Влизат Турио, Протей и Джулия.
ТУРИО
А как откликва тя на моите чувства?
ПРОТЕЙ
Откликва по-добре, макар да прави
известни критики по ваш адрес.
ТУРИО
Краката ми намира сигур дълги?
ПРОТЕЙ
По-скоро слаби.
ТУРИО
Аз ще си обуя
нагънати ботуши за езда!
ДЖУЛИЯ (настрани)
И тя веднага ще ви каже „да“!
ТУРИО
А как намира образа ми?
ПРОТЕЙ
Хубав.
ТУРИО
Не, тук послъгва — аз съм малко мургав!
ПРОТЕЙ
Но „мургав мъж е бисер за жената“.
ДЖУЛИЯ (настрани)
Подобен бисер би било добре
да си останеше във дън море!
ТУРИО
Харесват ли й моите беседи?
ПРОТЕЙ
Военните — не много.
ТУРИО
С други думи,
любовните намира по-добри?
ДЖУЛИЯ (настрани)
Не знам какво намира, но умира
за миг да я оставите на мира!
ТУРИО
А за куража ми какво говори?
ПРОТЕЙ
Че е безспорен.
ДЖУЛИЯ (настрани)
И къде ще спори,
26
Ариадна