като подобен пъзльо няма втори!
ТУРИО
А за рода ми?
ПРОТЕЙ
Счита го прочут.
ДЖУЛИЯ (настрани)
Родът прочут, а пък плодът му — шут!
ТУРИО
А за имотите ми?
ПРОТЕЙ
Съжалява.
ТУРИО
Защо?
ДЖУЛИЯ (настрани)
Защото таз глава със плява
ще дойде време да ги управлява!
ПРОТЕЙ
Защото май ще трябва да се чака,
додето станат ваши… Иде Дукът!
Влиза Дукът.
ДУКЪТ
Къде сте, господа! Да сте видели
тук нейде моя рицар Егламур?
ТУРИО
Аз не!
ПРОТЕЙ
И аз!
ДУКЪТ
А Силвия?
ПРОТЕЙ
И нея!
ДУКЪТ
Тогава е избягала при оня
негодник Валентин! И Егламур
я придружава! Постникът Лоренцо
в гората ги съзрял, като се молел —
за него той уверен е, а казва,
че е познал под маската и нея.
Освен това тя трябваше да иде
на изповед, а пък отец Патрикий
не я е виждал. Бягството е, значи,
установено. Да не губим време!
Конете си седлайте бързо: среща
при хълма, дето се отбива пътя
към Мантуа! Побързайте! След мен!
Излиза.
ТУРИО
Такова щастие й се предлага,
а тя — глупачката — от него бяга!
Ха, не за нея аз ще яхна коня,
а нему за да дам урок суров!
Излиза.
ПРОТЕЙ
А мен съвсем не ме е яд на оня,
но нея да преследвам съм готов!
Излиза.
ДЖУЛИЯ
Пък аз не тях, а теб на кон ще гоня,
за да си върна твоята любов!
Излиза.
ТРЕТА СЦЕНА
В гората край границите на Мантуа.
Влизат Разбойници, които водят Силвия.
ПЪРВИ РАЗБОЙНИК
Търпете! Трябва да ви отведем
при главатаря.
СИЛВИЯ
Да търпя навикнах —
видяла съм далеч по-тежки мъки!
ВТОРИ РАЗБОЙНИК
Води я, хайде!
ПЪРВИ РАЗБОЙНИК
Спътникът й де е?
ТРЕТИ РАЗБОЙНИК
По-бърз от нас, успя да ни избяга,
но Мозес и Валерий го преследват.
Води ти нея, ний ще гоним него;
шумака обкръжен е — ще го пипнем!
Втори и Трети разбойник излизат.
ПЪРВИ РАЗБОЙНИК
Е, хайде! Да вървим към пещерата
на главатаря! И не се плашете —
той честен мъж е, няма да посегне
на беззащитна дама като вас.
СИЛВИЯ
О, Валентин, за тебе страдам аз!
Излизат.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Другаде в гората.
Влиза Валентин.
ВАЛЕНТИН
Как бързо навикът създава склонност!
По-мила ми е днес таз горска пустош
от всички многолюдни градове.
Тук мога сам-самичък да настройвам
плача горчив на своя клет живот
към тъжния славеев съпровод.
Но ти, която в мойта гръд живееш,
недей отсъства дълго от дома си,
за да не би, прояден от скръбта,
да рухне той, без спомен да остави!
О, Силвия, присъствието твое
ще укрепи отслабналата сграда,
спаси овчаря си, о, нимфо млада!…
Но кой шуми? Навярно моите хора.
На таз гора във мрачния гъстак
закон е волята им — сигур пак
нападнали са някой мирен пътник.
Обичат ме, но трудно се оказа
от навика им лош да ги отуча.
Но някой иде! Скрий се, Валентине!
Скрива се.
Влизат Протей, Силвия и Джулия.
ПРОТЕЙ
Мадам, макар да не цените никак
това, което робът ваш ви дава,
аз сторих ви услуга: със опасност
за собствения си живот спасих ви
от оня, който щеше безусловно
да ви насили — дайте ми в замяна
един-единствен благосклонен поглед!
По-щедър дар не смея да ви искам —