И, значи, ти, Лучета, ме съветваш
да падна във властта на любовта?
ЛУЧЕТА
Съзнателното падане, госпожо,
ни пази от пропадане по-лошо.
ДЖУЛИЯ
А между тез, които ме ухажват,
на тебе кой най-много ти харесва?
ЛУЧЕТА
Избройте ми ги пак и ще ви казвам
оценките на простия си разум.
ДЖУЛИЯ
Да почнем с кавалера Флоримонд5.
ЛУЧЕТА
Прекрасен рицар, строен, с топъл глас,
но не за мене, ако бях на вас!
ДЖУЛИЯ
Как гледаш на Меркацио тогава?
ЛУЧЕТА
Така: че е богат, ала не става!
ДЖУЛИЯ
А за Протей бих искала да знам.
ЛУЧЕТА
О, боже мой! Ах, как не ме е срам!…
ДЖУЛИЯ
Защо смути те неговото име?
ЛУЧЕТА
Защо ли? О, кой дявол съблазни ме
да дрънкам със такава свобода
за тези благородни господа?
ДЖУЛИЯ
Ала защо спря тъкмо на Протей?
ЛУЧЕТА
Защото превишава много всички,
които изброихте!
ДЖУЛИЯ
А с какво?
ЛУЧЕТА
Със туй, че мойто женско естество
му даде мигом своята награда.
Допада ми, защото ми допада!
ДЖУЛИЯ
И да си дам ръката на Протея?
ЛУЧЕТА
Ако държите мъничко на нея.
ДЖУЛИЯ
А тъкмо той най-слабо ме привлича!
ЛУЧЕТА
Но точно той най-силно ви обича!
ДЖУЛИЯ
Не, той мълчи, такива аз не ща!
ЛУЧЕТА
Покрита жар по топли във пещта!
ДЖУЛИЯ
Не, който люби, винаги говори.
ЛУЧЕТА
Но истинската обич не дърдори!
ДЖУЛИЯ
А аз отде да знам,
когато той е ням?
ЛУЧЕТА
Щом трудността е там,
вземете туй, мадам!
ДЖУЛИЯ
Какво е туй писмо?
ЛУЧЕТА
Ще каже то само!
ДЖУЛИЯ
Не, ти кажи! На тебе кой го даде?
ЛУЧЕТА
На Валентин лукавият лакей,
но писал го е май синьор Протей.
Скок срещна ме и взех писмото аз,
от ваше име и заради вас.
ДЖУЛИЯ
Тъй, значи! Виж я, сводницата млада!
С бележки тайни и със шушу-мушу
ще застрашаваш моята невинност!
Не те е срам! Занятие достойно,
а ти за него пък достойна двойно!
Върни това, на който го е писал,
или сама не ми се връщай вкъщи!
ЛУЧЕТА
За моята услуга ми се пада
не мъмрене, а инаква награда!
Изпуска писмото на земята.
ДЖУЛИЯ
Върви, не искам да те виждам тук!
ЛУЧЕТА
Добре! Додето ум ви дойде друг!
Излиза.
ДЖУЛИЯ
Да бях поне надникнала във него!
Но срам ме е обратно да я викна
и да я моля да извърши туй,
зарад което току-що гълчах я!
Глупачката! Защо не ме накара
да го отворя — знае се отдавна,
че женско „не“ не е дотам беда,
защото често означава „да“.
Какви ги прави любовта! Фу, фу!
Като дете бавачката си драска,
а подир боя моли я за ласка!
Как строго смъмрих милото момиче,
когато то тъй много ме зарадва;
как учех челото си да се мръщи,
когато бе сърцето ми в усмивки!
Сега ще трябва да й искам прошка
за глупостта си… Хей, Лучета!
Влиза отново Лучета.
ЛУЧЕТА
Моля?
Желаете ли нещо, господарко?
ДЖУЛИЯ
Не е ли време вече за обяд?
ЛУЧЕТА
Нима ви трябва и трапеза друга,
като ядете своята прислуга
по всяко време?
Вдига писмото от земята.
ДЖУЛИЯ
Стой! Какво е то?
Какво там вдигна?
ЛУЧЕТА
Нищо!
ДЖУЛИЯ
А защо
наведе се тогава?
ЛУЧЕТА
Зарад тази
изпусната хартийка.
ДЖУЛИЯ
И на нея
ти казваш „нищо“?
5
Флоримонд — в оригинала името на кавалера е Егламур. Промяната е извършена, за да се избягнат някои недоразумения, тъй като сред действащите лица на комедията има един друг Егламур.