ЛУЧЕТА
Нищо е за мен,
понеже не засяга моя милост.
ДЖУЛИЯ
Тогава нека там да си лежи!
ЛУЧЕТА
Да са лъжи? Не, то е чиста правда!
ДЖУЛИЯ
Поемка някаква от твой поклонник!
ЛУЧЕТА
Да. Бих желала да му я изпея,
но намерете съпровод към нея!
ДЖУЛИЯ
Не, по-добре изпей му я самичка
по музиката на „Любовен лек“6!
ЛУЧЕТА
„Любовен лек“ за нея не отива —
не лек, а много тежък е мотива!
ДЖУЛИЯ
Ако е тъй, ще иска втори глас.
ЛУЧЕТА
Разбира се! Започвайте тогаз!
ДЖУЛИЯ
Защо не ти?
ЛУЧЕТА
Височко е за мен.
ДЖУЛИЯ (взема писмото)
Я дай я тук!… Ах, любовчийка хитра!
ЛУЧЕТА
Не, моля ви се, запазете тона!…
Джулия й удря плесница.
О, тази нота беше много горе!
ДЖУЛИЯ
Така ли!
ЛУЧЕТА
Да, тя просто изпищя!
ДЖУЛИЯ
А таз? Дали е по-приятна тя?
Настъпва я.
ЛУЧЕТА
Не, тя пък беше прекалено ниска!
ДЖУЛИЯ
Разбирам! Значи, още ти се иска?
ЛУЧЕТА
Но аз го правя за синьор Протея!
ДЖУЛИЯ
Пък аз брътвежа му ще разпилея!
Скъсва писмото.
Не пипай там! И още тук се мае!
Парченцата на място остави!
ЛУЧЕТА (встрани)
На туй писмо гневи се, а мечтае
до утре второ да я разгневи!
Излиза.
ДЖУЛИЯ
Поне да бях наистина сърдита!
О, пръсти зли, разкъсали тез думи,
които ви облъхнаха с любов!
Оси, които смучете нектара,
а след това избивате пчелите,
които са го сбирали! Целувам
с молба за прошка всяко дребно късче!
Тук пише: „Мила Джулия“! Не „мила“,
ужасна Джулия, аз твойте букви
ще хвърля върху каменните плочи
и гордостта им ще потъпча с крак!
А туй какво е, скъсано в средата?
„Любовно нараненият Протей“!
О, скъпото ми наранено име,
леглото болнично на мойта пазва
ще те приеме, за да те лекува,
но най-напред устата те целува,
за да открие раната ти. Боже,
тук има пак „Протей“!… И тук „Протей“!…
Горкичкият!… О, ветре лек, недей
да вееш силно, да сбера отново
нещастните му буквички!… Не тези
на мойто име! Тях ужасен вихър
да ги издигне на възбог и пръсне
във кипналото пенесто море!
Но гледай, гледай — неговото име
до моето! „Злочестият Протей
до сладката му Джулия“! О, не!
Ще скъсам свойто!… Не, ще го оставя!
Сърце не дава да ги разделя —
ще сгъна листчето, да се прегърнат!
Целувайте се, карайте се двете,
правете, милички, каквото щете!
Влиза отново Лучета.
ЛУЧЕТА
Госпожице, обядът е готов.
Баща ви чака.
ДЖУЛИЯ
Да вървим тогава!
ЛУЧЕТА
А тези тъй ли ще останат тука,
да сплетничат?
ДЖУЛИЯ
Вдигни ги, ако искаш,
понеже са ти толкоз симпатични!
ЛУЧЕТА
Симпатия аз нямам, но си патя
заради вас…
Събира късчетата.
Тъй. Всички ги събрах.
ДЖУЛИЯ
Да, виждам, че грижовна си към тях!
ЛУЧЕТА
Вий виждате, мадам, но и Лучета
да знаете, че вижда с тез очета!
ДЖУЛИЯ
Добре, добре, ще тръгнеш ли най-сетне?
Излизат.
ТРЕТА СЦЕНА
Верона. В дома на Антонио.
Влизат Антонио и Пантино.
АНТОНИО
Кажи, Пантино, за какво със брат ми
беседвахте тъй дълго в манастира?
ПАНТИНО
За вашия Протей.
АНТОНИО
Какво той каза?
ПАНТИНО
Той чуди се, че вие го търпите
6
„Любовен лек“ — в оригинала „Light o’love“ — любовна светлина — популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Много шум за нищо“ (III действие, 4 сцена).