ВАЛЕНТИН
Все пак аз любя и стоя на своето!
СКОК
Ако вместо да стоите, бяхте седнали на своето… може би ще ви мине по-бърже.
ВАЛЕНТИН
Снощи тя ме помоли да й съчиня няколко стиха до едного, когото обичала
СКОК
И вие й ги съчинихте?
ВАЛЕНТИН
Да.
СКОК
И не ги направихте поне малко да куцат?
ВАЛЕНТИН
Направих ги, колкото можах, по-правилни… Тихо! Тя иде!
Влиза Силвия.
СКОК (настрани)
Чудесен куклен театър! И той такъв палячо! Тя го кара да говори вместо нея!
ВАЛЕНТИН
Мадам и повелителко, стократно добро утро!
СКОК (настрани)
Ти й дай една добра нощ вместо милион завъртулки!
СИЛВИЯ
Синьоре и поклоннико, на вас хилядократно!
СКОК (настрани)
Виж я ти! Вместо той на нея, тя му плаща с лихва!
ВАЛЕНТИН
Написах писъмцето ви, госпожо,
до този ваш приятел неизвестен,
ала не бих го сторил, да не беше
дългът ми на покорен ваш слуга.
Подава и писмо
СИЛВИЯ
Стилът му е добър. Благодаря ви!
ВАЛЕНТИН
О, не! Едва ли съм сполучил с него,
но тъй като не знаех до кого е,
принуден бях да пиша общи думи.
СИЛВИЯ
Измъчила съм ви, изглежда, много?
ВАЛЕНТИН
Какво говорите! Кажете само,
ще ви напиша хиляди такива!
Ала все пак…
СИЛВИЯ
„Все пак“? Добро начало!
„Все пак“ какво?… Не, не, все пак мълчете!
Все пак вземете си назад писмото!
Все пак за второ няма да ви моля.
СКОК (настрани)
Ти ще молиш „все пак“. И още как „все пак“!
ВАЛЕНТИН
Не ви харесва, значи?
СИЛВИЯ
Не, напротив,
но щом е без охота съчинено,
отказвам се. Вземете го!
ВАЛЕНТИН
Но то е
за вас, госпожо!
СИЛВИЯ
Знам, но вече, не,
не го желая. Нека е за вас!
Бих искала да бъде по-горещо!
ВАЛЕНТИН (взема писмото)
Ще ви напиша друго още днес!
СИЛВИЯ
Добре. И прочетете си го сам!
Дано ви трогне! А в противен случай…
ВАЛЕНТИН
Ако ме трогне, то какво тогава?
СИЛВИЯ
Тогава го задръжте за труда си!
Довиждане, поклоннико!
Излиза.
СКОК
О, ребус! О, енигма! О, тайнственост премудра,
о, чудеса неясни подобно нос на мутра!
Загадъчност, която по-трудно ще разкрия
от ветропоказател върху камбанария!
Той страстно я ухажва, а тя го разиграва
и кара ученика уроци да й дава.
Прекланям се! Това е наистина идея:
той сам да съчинява писмата си от нея!
ВАЛЕНТИН
Ей, ти, какво умуваш там на глас?
СКОК
Не, аз само си играех с рими, вие сте по умните работи.
ВАЛЕНТИН
От какво заключаваш?
СКОК
От това, че синьора Силвия ви е избрала за свой представител.
ВАЛЕНТИН
Пред кого?
СКОК
Пред вас самия. Тя ви ухажва косвено!
ВАЛЕНТИН
Как „косвено“?
СКОК
Исках да кажа „писмено“.
ВАЛЕНТИН
Та тя не ми е писала!
СКОК
Че защо й е да ви пише, когато вие, синьоре, сам си пишете! Още ли не сте разбрали шегата?
ВАЛЕНТИН
Не. Вярвай, като ти казвам!
СКОК
Именно: не вярвам, като ми казвате! Е, щом не сте схванали шегата, сериозното и него ли не схванахте?
ВАЛЕНТИН
Него схванах. Обсипа ме с ядни думи.
СКОК
Да, но ви даде и писмо!
ВАЛЕНТИН
Но то беше за нейния приятел!
СКОК
И е стигнало своя получател!
ВАЛЕНТИН
Ти вярваш ли в това?
СКОК
А трябват ли слова?
Изпълнено от страх и свян,
до днес девойчето, горкото,
не е посмявало само
да вземе във ръка перото.