ЛАНС
За да не си изтървеш езика!
ПАНТИНО
Казвам ти го, за да си предупреден!
ЛАНС
Е, щом и утре е ден, защо да бързам? Няма да изпусна нито прилива, нито кораба, нито господаря, нито службата! Ако реката пресъхне, ще я напълня със сълзи, ако вятърът стихне, ще издуя платната с въздишки!
ПАНТИНО
Тръгвай, тръгвай! Пратиха ме да те викам.
ЛАНС
Че викай, кой ти пречи!
ПАНТИНО
А бе ти ще тръгваш ли?
ЛАНС
Вече съм тръгнал! Защо викаш?
Излизат.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Милано. В двореца на Дука.
Влизат Валентин, Силвия, Турио и Скок.
СИЛВИЯ
Поклоннико!…
ВАЛЕНТИН
Госпожо!…
СКОК
Защо се мръщи този?
ВАЛЕНТИН
Навярно от любов!
СКОК
Каква любов? Към вас?
ВАЛЕНТИН
Към моята любима.
СКОК
Друснете му един!
СИЛВИЯ
Поклоннико, изглеждате печален!
ВАЛЕНТИН
Щом казвате, навярно тъй изглеждам.
ТУРИО
Изглеждате? Туй значи, че не сте!
ВАЛЕНТИН
Възможно е.
ТУРИО
И значи, сте двуличник?
ВАЛЕНТИН
Навярно съм, но колкото и вий.
ТУРИО
Какъв изглеждам, а не съм например?
ВАЛЕНТИН
Например умен.
ТУРИО
А по какво решихте, че не съм?
ВАЛЕНТИН
По глупостта ви.
ТУРИО
Къде намирате я вие?
ВАЛЕНТИН
Под дрехите ви тя се крие.
ТУРИО
Завиждате ми може би за плаща?
ВАЛЕНТИН
Да, глупостта ви със разкош си плаща.
ТУРИО
Какво?
СИЛВИЯ
Защо сте гневен, синьор Турио? Вие съвсем сменихте цвета си!
ВАЛЕНТИН
Оставете го, мадам — господинът е нещо като хамелеон.
ТУРИО
Който би предпочел да се нахрани с кръвта ви, отколкото да диша един въздух с вас12!
ВАЛЕНТИН
Казахте ли нещо, синьоре?
ТУРИО
Заради вас няма да го повтарям!
ВАЛЕНТИН
Позната история — винаги свършвате, преди да сте почнал!
СИЛВИЯ
Признавам, чудна словесна престрелка! И извънредно бърза!
ВАЛЕНТИН
Бяхме добре запасени с муниции, мадам.
СИЛВИЯ
А кой ви е снабдителят, поклоннико?
ВАЛЕНТИН
Самата вие, мадам. Господин Турио заема огъня на своята духовитост от погледа ви и е тъй любезен да изразходва заема си във вашето общество.
ТУРИО
Господине, ако плащате със своя дума на всяка моя, скоро ще ви накарам да фалирате!
ВАЛЕНТИН
Не се съмнявам, уважаеми. Хазната ви сигурно пращи от думи, защото, както личи по ливреите на слугите ви, вие им плащате с редовни месечни обещания.
СИЛВИЯ
Господа, моля ви! Баща ми пристига!
Влиза Дукът.
ДУКЪТ
Отблизо ви обсаждат, виждам, дъще…
Баща ви, Валентине, бил добре.
Дали ще ви зарадват две-три вести
от вашите другари?
ВАЛЕНТИН
Ваша милост,
ще бъда свръхщастлив да са добри!
ДУКЪТ
Вий имате съгражданин на име
Антонио, нали?
ВАЛЕНТИН
Да, ваша милост.
Това е мъж от знатна кръв, почитан
сред гражданството.
ДУКЪТ
Няма ли той син?
ВАЛЕНТИН
Да, има и такъв, че заслужава
един родител с тъй отлична слава!
ДУКЪТ
Вий знаете ли го?
ВАЛЕНТИН
Тъй, както зная
сам себе си — със него от детинство
приятели сме, но докато аз
ленивец бях и без да мисля, пръснах
годините, чиято сладка полза
облича в съвършенство старостта ни,
Протей — това е неговото име —
меда им сбра до края и сега е