Александър Блок
Дванадесетте
1
Черна вечер.
ял — снегът.
Вятър, вятър!
И нозете ти едвам държат.
Вятър, вятър —
по цял божи свят!
Вятърът развява, вее
белий сняг навред.
Под снега — лед.
Бавно, тежко
всяка стъпка се люлее,
хлъзга се — ах, тежко!
Между две здания —
обтегнато въже.
На въжето — плакат:
„Цялата власт на Учредителното събрание!“
Една бабичка свива се — плаче,
не разбира що всичко туй значи,
защо ли е тоз плакат —
такъв огромен пояс?
Партенки много биха излезли от този плат —
а всеки днес е гол и бос…
А ето бабичката спъна се —
и в преспа сняг пред нея тропва!
— Ох, Богородице застъпнице!
Ох, тези болшевики, ще ни вкарат в гроба!
Вятър остър!
Не престава и студът!
Спрял буржоата насред път,
в шубата си скрил е нос.
А тоз кой е? — Дълги власи
и говори полугласно:
— Предатели!
— Загина Русия!
Сигурно — писател,
вития…
А ето дългополий —
пристъпва, покрай преспа като гроб…
Защо днес весел не изглеждаш,
другарю поп?
Помниш ли ти нявга какво време беше —
ти с корема си напред вървеше
и коремът с кръста
над народа грейше?
Ето госпожата със боата,
към друга тя се наклони:
— Как плакахме, плакахме ний…
Подхлъзна се
и — туп — на земята!
Ай, ай!
Помогни, ръка подай!
Вятър весел
с радост и яд
дрехи развява
и пак полетява,
вей, къса, понесъл
огромний плакат
„Цялата власт на Учредителното събрание!“
и думи довява:
И ние сме имали събрание…
ей в туй здание…
решиха
постановиха…
За час — по десет, за цяла нощ — двайсет и пет,
а за по-малко — на никого занапред…
Да спиме вече…
Късна вечер.
Пустее улицата.
Скитник сам
далече лута се —
и свири вятърът един…
Хей, сиромашки син!
Ела насам —
да се целунем ний…
Хляб!
Що ни чака напред?
Отмини!
Черно, черно небе.
Злоба, горестна злоба
кипи в гърди…
Черна злоба, свята злоба…
Другарю! Следи —
всичко добре!
2
Вятър вее, лети снегът,
дванайсет души бавно вървят.
Винтовки с черни ремъци отпред
и огньове — навред, навред, навред…
В уста — цигарка, с фуражка крива,
в затвора има също такива!
Свобода, свобода!
Ех, ех, без кръст!
Тра! Та-та!
Студено, другари, студено.
— А Ваньо с Катя — в кръчмата…
— Керенки има тя в чорапа!
— Сега сам Ваньо е богат…
— Бе Ваньо наш, а днес — солдат!
— Ех, Ваньо, буржоазна ти муцуна…
— Опитай мойта да целунеш!
Свобода, свобода!
Ех, ех, без кръст!
При Ваня е занята Катя —
с какво, с какво е тя занята!…
Тра! Та-та!
А огньове — навред, навред, навред…
Винтовките — преметнати отпред…
~ 1 ~