Днес не е такова време —
с тебе някой да играй!
Още по-голямо бреме
чака ни, другарю, знай!
И виж — Петърчо забавя
бързите си крачки пак —
ето, пак глава изправя,
ето, пак е весел той…
Ех, ех!
Развлечението не е грех!
Етажите вий затворете,
че грабеж ще падне пак!
Изби с вино разтворете —
гуляе старият голтак.
8
Ох, ти скръб нерадостна,
скука тягостна,
горестна!
Ей тъй времето
ще прекарам, ще прекарам…
Ей тъй темето
ще почеша, ще почеша…
Ей тъй семки тук
ще плющя, ще плющя…
Ей тъй с ножченце
аз ще светна, аз ще светна…
Бягай, буржоа, как птиченце!
Изпих ти зер кръвчицата
зарад изгората —
чернооката…
Успокой, Господи, душу рабы Твоея…
Скучно!
9
Не чуй се градски шум, цари
над Нева тишина пустинна,
стражари няма веч — момци,
днес веселете се без вино!
Стои на пътя буржоата,
носа си във балтона скрил.
Зад него мършав пес, подвил
опашка, следва го в тъмата.
Стои — пес гладен буржоата,
стои там ням като въпрос.
И старий свят зад него чака —
пес мършав със безсилна злост.
10
Снежен вихър вей и плаче —
ой ти, вихър, мрак и сняг!
И дори на две-три крачки
нищо не се вижда пак!
На фуния сняг се вий,
сняг лети, в лицето бий…
— Ох, виелица — да чува свети Спас!
— Петьо! Ей, недей ни мятка нази!
От какво те е опазил
златният иконостас?
Малко ти разбираш, право,
но сам размисли наздраво —
в кръв не са ли твоите ръце
зарад Катичкиното сърце?
— С революционен крак вървете!
Близко е врагът заклет!
Напред, напред, напред,
работен народ!
11
… И без име свято в нощний път
вървят дванайсетте.
На всичко са готови те,
за нищо не скърбят…
Към невидимия враг
бдят винтовките железни…
В глухи улички безвестни
вей виелицата сняг…
И затъва в преспи снежни
надълбоко всеки крак…
Вей далече,
кървав флаг.
Смътни речи,
стъпки в мрак.
Ето вече
лютий враг.
И виелицата вей навред
ден и нощ,
с дива мощ…
Напред, напред,
работен народ!
12
… Идват с властна стъпка в нощний мрак…
— Кой е там? Ела! —
Вятърът с червений флаг
вей сред нощната мъгла…
Снежна преспа в тъмнината.
— Кой е там? — Излез без страх!…
Само мършав пес се клати,
изгладнял, след тях…
Махай се, проклета мърша,
да не те погаля с щик!
Стар свят — пес олекнал, мършав,
падай — удрям в същий миг!
… Скърца зъби изгладнял вълк,
свил опашка, чака сам —
пес премръзнал, пес без слава…
— Обади се, хей! Кой там?
— Кой там вей червений флаг?
— Погледни какъв е мрак!
— Кой там броди в мрака — кой е —
покрай къщи и завои?
Все едно, аз ще те хвана,
по-добре се нам предай!
Ей, другарю, зле ще стане —
Кой си? Ще гърмиме, знай!
Трах-тах-тах! — И само ехо
екна в околния мрак…
С дълъг смях над тъмни стрехи
литна снежна буря пак…