Великият комбинатор много се стараеше, но липсата на способности все пак пролича. Надписът се изкриви надолу и платното като че бе безвъзвратно изхабено. Тогава Остап с помощта на момчето Писанчо обърна платното наопаки и се зае отново да шари. Този път бе по-внимателен. Преди да изрисува буквите, той начерта с натебеширен канап две паралелни линии и като ругаеше тихо Воробянинов, който нямаше никаква вина, пристъпи към изписването на буквите.
Иполит Матвеевич добросъвестно изпълняваше задълженията на помощник. Той тичаше долу за гореща вода, разтапяше туткал, като кихаше, сипваше в кофичката бои и раболепно гледаше в очите взискателния художник. Концесионерите снеха готовия и изсушен лозунг долу и го прикрепиха към борда.
Дебеланкото, който бе наел Остап, изтича на брега и оттам гледаше работата на новия художник. Буквите на лозунга бяха различно дебели и малко изкривени встрани. Друг изход обаче нямаше — трябваше да се задоволят и с това.
На брега слезе духовият оркестър и започна да свири ободряващи маршове. На музиката се стекоха децата от цяло Бармино, а след тях от ябълковите градини заприиждаха селяни и селянки. Оркестърът гърмя дотогава, докато на брега слязоха членовете на тиражната комисия. Започна митинг. От площадката на Коробковата чайна литнаха първите звуци на доклада за международното положение.
Колумбовци наблюдаваха от парахода. Оттам се виждаха белите забрадки на жените, застанали боязливо малко настрани от площадката, неподвижната тълпа селяни, които слушаха оратора, и самият оратор, размахващ от време на време ръце. След това пак засвири музика. Оркестърът се обърна и като не преставаше да свири, тръгна към стълбата на парахода. След него се повлече и тълпата.
Тиражният апарат методично изхвърляше комбинации от цифри. Сферите се въртяха, оповестяваха се номерата, барманци гледаха и слушаха.
Остап изтича за минута, убеди се, че всички обитатели на кораба са в тиражната зала и отново се озова на палубата.
— Воробянинов — пошепна той, — за вас има неотложна работа по художествената част. Застанете до изхода на коридора за първа класа и стойте там. Щом някой се приближи — пейте високо.
Старецът се сащиса.
— Какво трябва да пея?
— Във всеки случай не „Боже, царя пази“! Нещо по-страстно: „Ябълчица“ или „Сърцето на красавицата“. Но ви предупреждавам, ако навреме не започнете вашата ария… Това не е Експерименталният театър! Главата ви ще откъсна.
Шляпайки с босите си крака, великият комбинатор изтича в коридора, облицован с вишнева ламперия. За миг голямото огледало в края на коридора отрази фигурата му. Той прочете на табелката върху вратата:
Образът в огледалото изчезна. След това в него отново се появи великият комбинатор. В ръката си държеше стол с извити крачета. Той профуча през коридора, излезе на палубата и като размени поглед с Иполит Матвеевич, понесе стола нагоре, към кабинката на кормчията. В стъклената кабина нямаше никого. Остап отнесе стола на кърмата и наставнически каза:
— Столът ще стои тук до довечера. Всичко съм обмислил. Тук освен нас не идва почти никой. Дайте да покрием стола с плакати, а когато се стъмни, спокойно ще се запознаем със съдържанието му.
След една минута столът, затрупан с шперплатови листа и червени платна, не се виждаше.
Иполит Матвеевич бе отново обхванат от златната треска.
— А защо да не го отнесем в нашата каюта? — запита той възбуден. — Там можем да го отворим още сега. И ако намерим брилянтите, хайде на брега…
— А ако не ги намерим? Тогава какво? Къде ще го денем? Или да го върнем обратно на гражданина Сестрин и вежливо да му кажем: „Извинете, ние ви откраднахме столчето, но за съжаление не намерихме нищо в него, така че, молим, получете си го обратно малко изпортено!“ Така ли бихте постъпили вие?
Великият комбинатор както винаги имаше право. Иполит Матвеевич се посъвзе от смущението едва когато от палубата се чу увертюрата, изпълнявана от стъклениците на Есмарх и бирените батареи.
За този ден тиражните операции бяха завършени. Зрителите се настаниха по крайбрежните склонове и противно на очакванията шумно изразяваха одобрението си от аптечно-негърския ансамбъл. Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд поглеждаха гордо, сякаш казваха: „Виждате ли! А вие твърдяхте, че широките маси няма да разберат. Изкуството винаги стига до тях!“
След това на импровизираната сцена колумбовци изнесоха лек водевил с песни и танци, чието съдържание се свеждаше до това как Вавила спечелил петдесет хиляди рубли и какво се случило после. Отхвърлили от себе си веригите на никсестринския конструктивизъм, артистите играха весело, танцуваха енергично и пяха с нежни гласове. Брегът бе напълно задоволен.