Като втори номер излезе виртуозът на балалайка. Брегът се покри с усмивки.
„Барыня, барыня — редеше виртуозът, — сударыня барыня.“23 Балалайката се задвижи. Тя прелиташе зад гърба на артиста и иззад гърба се чуваше: „Ако господарят е при верижката, значи — господарят е без часовник!“ Тя излиташе във въздуха и по време на краткия си полет издаваше доста трудни вариации.
Дойде редът на Жоржета Тирасполских. Тя изведе със себе си група момичета, облечени със сарафани. Концертът завърши с руски танци.
Докато „Скрябин“ се готвеше за по-нататъшното си плаване, докато капитанът разговаряше през рупора с машинното отделение и параходните пещи бумтяха, затопляйки водата, духовият оркестър отново слезе на брега и за обща радост засвири танци. Образуваха се живописни групи, пълни с движение. Залязващото слънце изпращаше мека кайсиена светлина. Настъпи идеалният час за снимане. И наистина операторът Полкан, прозявайки се, излезе от каютата. Воробянинов, който вече бе свикнал с амплоато на момче за всичко, внимателно носеше снимачния апарат след Полкан. Полкан се приближи до борда и се вторачи в брега. Там на тревата танцуваха войнишка полка. Момците удряха с босите си крака с такава сила, сякаш искаха да разрушат нашата планета. Момите плавно се носеха. По терасите и надолнището на брега се бяха разположили зрителите. Френският кинооператор от групата „Авангард“ би намерил тук работа за три денонощия, но Полкан само плъзна по брега мишите си очички и веднага се обърна, изтича при председателя на комисията, изправи го до бялата стена, пъхна в ръката му книга и след като го помоли да не мърда, дълго и плавно въртя дръжката на апарата. После отведе стеснителния председател при кърмата и го сне на фона на залеза.
Завършил снимането, Полкан важно се оттегли в каютата си и се заключи.
Сирената зарева отново и слънцето отново изплашено се скри. Настъпи втората нощ. Параходът бе готов за отплуване.
Остап с боязън мислеше за утрешния ден. Предстоеше му да изреже от картон фигура на сеяч, който пръска облигации. Това художествено изпитание не бе по силите на великия комбинатор. Ако с буквите все пак можа да се справи, то за художественото изобразяване на сеяча вече не му оставаха никакви изразни средства.
— Та не забравяйте — предупреждаваше го дебеланкото, — от Васюки нататък започваме вечерни тиражи и не можем да минем без този плакат.
— Моля ви се, не се безпокойте — заяви Остап, надявайки се повече не на утрешния ден, а на днешната вечер, — плакат ще има.
Настъпи звездна ветровита нощ. Населението на тиражния ковчег заспа.
Лъвовете от тиражната комисия спяха. Спяха агнетата от личния състав, козлите от счетоводството, питомните зайци от отдела взаимни разплащания, хиените и чакалите от звуковото оформяване и гълъбиците от машинописното бюро.
Не спеше само една нечестива двойка. Великият комбинатор излезе от каютата си към един часа през нощта. След него вървеше безмълвната сянка на верния Писанчо. Качиха се на горната палуба и мълком се приближиха до стола, покрит с шперплатови листове. След като отместиха внимателно прикритието, Остап тури стола на крака, стисна челюсти, разпра тапицировката с клещите и пъхна ръката си под седалката.
Вятърът фучеше по горната палуба. На небето леко потреперваха звездите. Дълбоко долу, под краката, плискаше черна вода. Бреговете не се виждаха. Иполит Матвеевич го тресеше.
— Има! — изрече Остап глухо.
Скъпа и безценна моя Катя!
С всеки изминат час се приближаваме към нашето щастие. Пиша ти от мебелираните стаи на хотел „Валидност“, след като дълго тичах по работата. Град Баку е много голям. Тук, казват, добивали газ, но дотам трябва да се пътува с електрически влак, а пък аз нямам пари. Живописният град се мие от Каспийско море. То наистина е много голямо по размери. Тук е страшна жега. На едната си ръка нося палтото, на другата — сакото и пак е горещо. Ръцете ми се запотяват. Непрекъснато пия чай. А пари почти нямам. Но това не е беда, гълъбице Катерина Александровна, скоро ще имаме много, много пари. Къде само няма да идем, а след това ще се настаним в Самара край нашата свещоливница и ще си сръбваме от плодовата. Но на въпроса.