През нощта на бузата на крайно огорчения Иполит Матвеевич изскочи конусообразна пъпка. Всички страдания, всички неуспехи, цялата мъка в усиленото търсене на брилянтите — всичко това като че ли се бе събрало в пъпката и сега тя изглеждаше като седеф, отсеняващ вишненосинкав залез.
— Вие нарочно ли? — запита го Остап.
Иполит Матвеевич въздъхна конвулсивно и висок, леко прегърбен, като въдица, се запъти за боите. Започна изготвянето на таблото. Концесионерите работеха на горната палуба.
И започна третият ден от плаването.
Започна той с кратка схватка между духовия оркестър и звуковото оформяване за място за репетиции.
След закуската към кърмата, едновременно от две страни, се отправиха здравеняците с медните тръби и мършавите рицари на Есмарховите стъкленици. Пръв на пейката на кърмата успя да седне Галкин. Втори притича кларнетът от духовия оркестър.
— Мястото е заето — рече навъсено Галкин.
— От кого е заето? — зловещо запита кларнетът.
— От мене, Галкин.
— И от кого още?
— От Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд.
И от Елкин при вас няма ли? Това място е наше.
И от двете страни идваха подкрепления. Изправи се три пъти опасаният от медния Змей-горянин хеликон — най-мощният инструмент в оркестъра. Полюляваше се приличащата на ухо валдхорна. Тромбоните стояха в пълна боева готовност. Слънцето хиляди пъти се отрази в бойните доспехи. Мрачно и нищожно изглеждаше звуковото оформление. Там блещукаше бутилковото стъкло, бледно светлееха клизмените стъкленици, а саксофонът — възмутителна пародия на духов инструмент, семенна издънка от истинска духова тръба — бе жалък и приличаше на луличка.
— Клизменият батальон — викна заядливият кларнет — претендира за място.
— Вие — обади се Залкинд, като се стараеше да намери най-обидния израз, — вие сте консерватори в музиката!
— Не ни пречете да репетираме!
— Вие ни пречите! Колкото по-малко репетирате на вашите нощни гърнета, толкова по-хубаво се получава.
— А на вашите самовари и да репетирате, и да не репетирате, все едно, нищо няма да излезе.
И като не стигнаха до никакво споразумение, двете страни останаха по местата си и упорито засвириха всеки своето. Надолу по реката се носеха звуци, каквито може да издаде само трамвай, пълзящ бавно по счупени стъкла. Духовият оркестър изпълняваше марша на Кексхолмския лейбгвардейски полк, а звуковото оформяване — негърския танц: „Антилопа при изворите на река Замбези“. Скандалът бе прекратен от личната намеса на председателя на тиражната комисия.
В единадесет часа великият труд бе завършен. Остап и Воробянинов помъкнаха бавно таблото със заден ход към капитанския мостик. Пред тях, вдигнал ръце към небето, тичаше дебеланкото, завеждащ домакинската част. С общи усилия таблото бе привързано към перилата. То висеше над пътническата палуба като екран. За половин час електротехникът прокара зад него жици и прикачи отвътре три крушки. Оставаше само да завъртят ключа.
Отпред, точно срещу носа, вече проблясваха светлинките на град Васюки.
На тържеството за освещаване на таблото домакинът покани цялото население на парахода. Иполит Матвеевич и великият комбинатор наблюдаваха публиката отгоре, изправени отстрани на неосветения още скрижал.
Всяко събитие на парахода се вземаше присърце от плуващото учреждение. Машинописки, разсилни, отговорни работници, колумбовци и екипажът на парахода се стекоха на пътническата палуба и вирнаха глави нагоре.
— Включвай! — изкомандува дебеланкото.
Таблото бе осветено.
Остап погледна надолу, към множеството. Розова светлина заля лицата.
Зрителите се засмяха. След това настъпи тишина. И суров глас се обади отдолу:
— Къде е домакинът?
Гласът бе толкова властен, че домакинът, скачайки през няколко стъпала, се втурна надолу.
— Погледнете — каза гласът, порадвайте се на вашата работа!
— Ей сега ще ни натирят! — пошепна Остап на Иполит Матвеевич. И наистина дебеланкото долетя като ястреб на горната палуба.
— Е, как ви се вижда плакатчето? — най-нахално запита Остап. — Харесва ли ви?
— Събирайте си багажа! — кресна домакинът.
— Какво сте се разбързали толкова?
— Съ-би-рай-те си багажа! Вън! Пред съда ще отговаряте! Нашият началник не обича да се шегува!
— Изгонете го! — долетя отдолу властният глас.
— Не, сериозно, не ви ли харесва плаката? Наистина ли не струва?
Нямаше смисъл да се продължава играта. „Скрябин“ вече хвърли котва на васюкинския кей и от парахода можеха да се видят недоумяващите лица на васюкинци, струпали се на пристанището.