— Ще наредим! Ще наредим! — шумно се заобаждаха васюкинци.
— Колко пари ще трябват за… това… за телеграмите?
— Смешна цифра — отвърна Остап, — сто рубли.
— В касата имаме само двадесет и една рубла и шестнадесет копейки. Естествено, ние разбираме, че това съвсем не е достатъчно…
Но гросмайсторът се оказа сговорчив организатор.
— Добре — каза той, — дайте вашите двадесет рубли.
— Но ще стигнат ли? — запита едноокият.
— За първите телеграми ще стигнат. А после ще започнат пожертвуванията и няма да има къде да дявате парите.
След като скри парите в зеленото си пътно сако, гросмайсторът напомни на събралите се за първата си лекция и за сеанса на едновременна игра на 160 дъски, сбогува се любезно до вечерта и се запъти към клуба „Картонажник“, за да се срещне с Иполит Матвеевич.
— Умирам оу глад — каза Воробянинов с дрезгав глас.
Той седеше вече зад гишето на касата, но още не бе събрал нито една копейка и не можеше дори да си купи четвъртинка хляб. Пред него имаше зелено телено панерче, предназначено за постъпленията. В такива панерчета семействата от средна ръка си поставят ножовете и вилиците.
— Слушайте, Воробянинов — викна Остап, — я прекратете за час и половина касовите операции! Отиваме да обядваме в Нарпит. По пътя ще ви обрисувам ситуацията. Но ще трябва да се обръснете и постегнете. Имате просто вид на скитник. Гросмайсторът не бива да има такива подозрителни познати.
— Не съм продал нито един билет — съобщи Иполит Матвеевич.
— Не е беда. Привечер ще се стекат. Градът вече ми пожертвува двадесет рубли за организиране на международен шахматен турнир.
— Защо ни е този сеанс на едновременна игра? — зашепна администраторът. — Могат да ни бият. А с двадесетте рубли ние можем още сега да се качим на парахода — току-що е пристигнал отгоре „Карл Либкнехт“, — да отидем спокойно в Сталинград и да чакаме там театъра. Може би там ще успеем да разпорим столовете. Тогава ние ще станем богаташи и всичко ще ни принадлежи.
— На гладен стомах не бива да се говорят такива глупости. Това влияе отрицателно на мозъка. За двадесет рубли ние може и да стигнем до Сталинград… А с какво ще се храним? Витамините, скъпи другарю предводител, никому не се дават даром. Затова пък от лекцията и сеанса можем да измъкнем от експанзивните васюкинци тридесетина рубли.
— Ще ни бият! — плачливо изрече Воробянинов.
— Разбира се, риск има. Могат здравата да ни напердашат. Впрочем аз имам нещичко предвид, което вас например ще ви предпази. Но за това после. Нека сега отидем да си хапнем от тукашните гозби.
Към шест часа вечерта ситият, избръснат и ухаещ на одеколон гросмайстор влезе в касата на клуба „Картонажник“.
Ситият и избръснат Воробянинов енергично продаваше билети.
— Е, как е? — тихо запита гросмайсторът.
— Входни — тридесет и за игра — двадесет — отвърна администраторът.
— Шестнадесет рубли. Слабо, слабо!
— Какво приказвате, Бендер, я погледнете каква опашка се е наредила! Непременно ще ни бият.
— За това не мислете. Когато ви бият, тогава ще плачете, а засега не се туткайте! Учете се да търгувате!
След един час в касата се събраха тридесет и пет рубли. Публиката в залата се вълнуваше.
— Затваряйте гишето! Дайте парите! — каза Остап. — Сега вижте какво. Ето ви пет рубли, идете на пристанището, наемете лодка за два-три часа и ме чакайте на брега, по-долу от складовете. Ще си направим заедно вечерна разходка. За мене не се безпокойте. Днес съм във форма.
Гросмайсторът влезе в салона. Той се чувствуваше бодър и беше уверен, че първият ход е2—е4 не го заплашва с никакви усложнения. Останалите ходове наистина той си представяше съвсем смътно, но това ни най-малко не смущаваше великия комбинатор. Той имаше приготвен съвсем неочакван изход за спасение дори при най-безнадеждната партия.
Посрещнаха гросмайстора с ръкопляскания. Малкият салон на клуба бе украсен с разноцветни знаменца.
Преди седмица се бе състояла вечеринката на „Дружеството за спасяване на давещите се“, за което свидетелствуваше и лозунгът на стената;
Остап се поклони, протегна ръце напред, сякаш отхвърляше незаслужените от него аплодисменти, и се качи на естрадата.
— Другари! — каза той с прекрасен глас. — Другари и братя по шахмат, предмет на моята днешна лекция ще бъде това, което изнасях, и трябва да ви призная, не без успех, преди една седмица в Нижни Новгород. Предмет на моята лекция е плодотворната дебютна идея. Що е, другари, дебют и що е, другари, идея? Дебют, другари, е „Quasi una fantasia“, а що е, другари, значи, идея? Идея, другари, е човешката мисъл, облечена в логична шахматна форма. Дори с нищожни сили може да се овладее цялата дъска. Всичко зависи от всеки индивидиум поотделно. Например ей оня там блондин на третия ред. Да предположим, че той играе добре…