Глава XXXVI
Поглед към малахитовата локва
Беше неделя вечер. Всичко бе чисто и свежо. Дори Машук, обрасъл с храсти и горички, изглеждаше грижливо сресан и дъхаше на брилянтин от планински цветя.
Бели панталони от най-разнообразни материи се мяркаха по мъничкия перон: панталони от коноп, молескин, ленени, от грубо платно и фино трико. Тук ходеха по сандали и с ризи с отворени яки. Със своите тежки, мръсни ботуши, груби прашни панталони, дебели жилетки и напечени сака концесионерите се чувствуваха като чужди. Сред цялото това многообразие от весели басмички, с които се гиздеха курортните девици, най-светъл и най-елегантен беше костюмът на началничката на гарата.
За почуда на всички пристигащи началник-гарата бе жена. Рижите й къдри изскачаха изпод червената фуражка с два сребърни галуна на околишката. Тя бе облечена с бял униформен кител и бяла пола.
След като се нагледаха на началничката, прочетоха току-що залепения афиш за гастролите на театър „Колумб“ в Пятигорск и изпиха две чаши нарзан от по пет копейки, пътниците влязоха в града с трамвая по линията Гарата—Цветарника. За вход в Цветарника им взеха десет копейки.
В Цветарника имаше много музика, много весели хора и твърде малко цветя. Симфоничният оркестър изпълняваше от бялата раковина на естрадата „Танцът на комарите“. В Лермонтовата галерия продаваха нарзан. Нарзан продаваха по будките и с колички.
Никой не се интересуваше от двамата изпоцапани търсачи на брилянти.
— Ех, Писанчо — каза Остап, — чужди сме ние на този празник на живота.
Първата нощ от курорта концесионерите прекараха край минералния извор.
Едва тук, в Пятигорск, когато театър „Колумб“ изнасяше за трети път пред слисаните граждани своята „Женитба“, съдружниците разбраха колко трудна е гонитбата на съкровища. Да проникнат в театъра, както те предполагаха по-рано, бе невъзможно. Зад кулисите нощуваха Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд, чиято купонна диета не им позволяваше да живеят в хотел.
Така се нижеха дните и приятелите, капнали от умора, нощуваха до мястото, където Лермонтов се е дуелирал, и изкарваха хляба си, като пренасяха багажа на туристите-средняци.
На шестия ден Остап успя да завърже познанство с монтьора Мечников, управляващ хидропресата. По това време Мечников, който поради липса на пари всеки ден се наливаше с нарзан направо от извора, бе изпаднал в ужасно състояние и според наблюденията на Остап продаваше на пазара някои предмети от театралния реквизит. Окончателното споразумение бе постигнато на сутрешното наливане при минералния извор. Монтьорът Мечников назоваваше Остап сладур и се съгласяваше.
— Може — каза той, — това винаги може, сладур. С наше удоволствие, сладур.
Остап тутакси схвана, че монтьорът е изпечен в тези работи.
Договарящите се страни се гледаха един друг в очите, прегръщаха се, тупаха се по гърбовете и вежливо се смееха.
— Е — каза Остап, — един десетак за цялата работа!
— Сладур! — учуди се монтьорът. — Озлобявате ме. Аз съм човек, измъчен от минералната вода.
— А вие колко искате?
— Дайте половин стотарка. Ами че имуществото е държавно. Аз съм човек измъчен.
— Добре. Вземете двадесетак! Съгласен ли сте? Е, по очите ви виждам, че сте съгласен.
— Съгласието е продукт на пълното непротивене на страните.
— Знае да приказва, кучето — пошепна Остап на ухото на Иполит Матвеевич, — слушайте и се учете.
— Кога ще донесете столовете?
— Столовете срещу парите.
— Това може — каза Остап, без да се замисля.
— Парите отнапред — заяви монтьорът. — Сутринта парите, вечерта — столовете, или вечерта — парите, а на другата сутрин — столовете.
— А не може ли днес — столовете, а утре — парите? — пробваше Остап.
— Аз, сладур, съм човек измъчен. Такива условия душата ми не приема.
— Но аз едва утре ще получа пари телеграфически — каза Остап.
— Тогава и ще говорим — заключи упоритият монтьор, — а сега, сладур, приятно прекарване при извора, аз си тръгвам: много работа ме чака с пресата. Симбиевич ме е хванал за гушата. Сили нямам вече. А може ли да се живее само с минерална вода?
И Мечников, великолепно осветен от слънцето, си тръгна.
Остап погледна строго Иполит Матвеевич.
— Времето — каза той, — което ние имаме, това са парите, които нямаме. Писанчо, ние трябва да направим кариера. Сто и петдесет хиляди рубли и нула, нула копейки лежат пред нас. Необходими ни са само двадесет рубли, за да стане съкровището наше. Тук не трябва да се подбират никакви средства. Или господар, или говедар. Избирам господаря, за да не се проваля.