Остап се завъртя замислен около Воробянинов.
— Съблечете си сакото, предводителю, по-живо! — каза той неочаквано.
Остап взе от ръцете на слисания Иполит Матвеевич сакото, хвърли го на земята и започна да го тъпче с прашните си чепици.
— Какво правите? — завайка се Воробянинов. — Петнадесет години как нося това сако и още е като ново!
— Не се вълнувайте! Скоро то няма да бъде като ново! Дайте си и шапката! Сега посипете панталона си с прах и го оросете с минерална вода. По-живо.
След няколко минути Иполит Матвеевич стана мръсен до погнуса.
— Сега вече сте готов, получихте пълна възможност да печелите пари с честен труд.
— Какво трябва да правя? — плачевно запита Воробянинов.
— Френски език, надявам се, знаете?
— Много лошо. В рамките на гимназиалния курс.
— Хм… Ще трябва да се борави в тия рамки. Ще можете ли да кажете на френски следната фраза: „Господа, шест дни не съм ял“?
— Мосю — започна Иполит Матвеевич, като се запъваше, — мосю, хм… хм… жьо ньо, така ли, жьо ньо манж па… шест, как ли беше: ен, дьо, троа, катр, сенк… сис… сис… жур. Значи, жьо ньо манж па сис жур.
— Ех, пък едно произношение имате, Писанчо! Впрочем какво може да се иска от един просяк! Разбира се, просякът в Европейска Русия говори френски по-лошо от Милеран, Е, Писанчо, а в какви рамки знаете немски език?
— Защо ми е всичко това? — възкликна Иполит Матвеевич.
— За това — отвърна Остап натъртено, — защото вие още сега ще отидете при Цветарника, ще застанете на сянка и ще просите милостиня на френски, немски и руски език, като наблягате, че сте бивш член на Държавната дума от фракцията на кадетите. Целият чист приход ще постъпи в джоба на монтьора Мечников. Разбрахте ли?
Иполит Матвеевич се преобрази. Гърдите му се извиха като Дворцовия мост в Ленинград, в очите му проблесна мълния и из ноздрите, както се стори на Остап, излезе гъст дим. Мустаците започнаха бавно да щръкват.
— Ай-ай-ай — каза великият комбинатор, без ни най-малко да се изплаши, — я го погледнете. Не човек, а някакво конче-вихрогонче!
— Никога — изгърмя изведнъж Иполит Матвеевич, — никога Воробянинов не е подлагал ръка!
— Тогава подложете крак, стари глупако! — изкрещя Остап. — Не сте подлагали ръка?
— Не съм подлагал.
— Как ви се вижда този алфонсизъм25? Три месеца живее на моя гръб. Три месеца аз го храня, поя, възпитавам и сега тоя Алфонс се сили и заявява, че той… Е, добре! Достатъчно, другарю! Едно от двете: или тутакси ще тръгнете към Цветарника и довечера ще донесете десет рубли, или автоматически ви изключвам от числото на съдружниците концесионери. Ще броя до пет. Да или не? Едно…
— Да-а — промърмори предводителят.
— В такъв случай повторете молбата.
Мосю, жьо ньо манж па сис жур. Гебен зи мир, бите, етвас копек ауф дем вдюк брот. Подарете нещичко на бившия депутат от Държавната дума.
— Още веднъж. По-жално!
Иполит Матвеевич повтори.
— Е, добре. Талантът за просия е заложен у вас още от детинство. Тръгвайте. Среща при извора в полунощ. Имайте предвид, че това не е заради романтиката, а чисто и просто — вечер подхвърлят повече.
— А вие къде ще отидете? — запита Иполит Матвеевич.
— За мене не се безпокойте. Аз действувам както винаги на най-трудното място.
Приятелите се разделиха.
Остап изтича в книжарничката, купи оттам за последните десет копейки квитанционен кочан и около един час седя на бордюра, за да номерира квитанциите и се подпише на всяка една от тях.
— Преди всичко системата — мърмореше си той, — всяка обществена копейка трябва да бъде отчетена.
Великият комбинатор тръгна с пехотинска крачка по планинския път, който заобикаляше Машук и водеше до мястото на дуела на Лермонтов с Мартинов, като минаваше покрай санаториумите и почивните домове.
Задминаван от автобусите и конните екипажи, Остап излезе при Провала.
Малка, издълбана в скалите галерия извеждаше в конусообразна падина. Галерията свършваше с тераска, от която можеше да се види на дъното на Провала локвичка с малахитова зловонна течност. Провала минаваше за забележителност на Пятигорск и поради това всекидневно се посещаваше от много екскурзианти, групово и поотделно.
Остап веднага съобрази, че Провала може да бъде доходно перо за човек, лишен от предразсъдъци.
„Чудна работа — размишляваше Остап, — как градът не се е сетил досега да взема по десет копейки вход за Провала. Това, види се, е единственото място, където пятигорчани пускат туристите без пари. Аз ще унищожа това позорно петно върху репутацията на града, ще поправя възмутителната небрежност.“
25
Алфонсизъм — от Алфонс, един от героите на Дюма-син, който живее за сметка на любовниците си. — Б.пр.