Плисъкът и тътнежът на прибоя нажежаваха смутения дух на отец Фьодор. Борейки се с вятъра, конете бавно се приближаваха към Махинджаури. Додето стигаше погледът, свистяха и се издигаха до възбог мътните зелени води. Чак до Батум се влачеше бялата пяна от вълните, като долна фуста, подала се изпод роклята на неупретна жена.
— Стой! — викна изведнъж отец Фьодор на каруцаря. — Спри, мюсюлманино!
И той, целият разтреперан, препъвайки се, започна да разтоварва столовете на пустинния бряг. Равнодушният аджарец получи своите пет рубли, шибна конете с камшика и замина. А отец Фьодор, след като се увери, че наоколо няма никой, свлече столовете по стръмнината върху малкото, още сухо парче на плажа и измъкна брадвичката.
За момент той се поколеба — не знаеше от кой стол да започне. После се приближи като лунатик до третия стол и яростно удари с брадвичката по облегалото. Столът се преобърна, без да се повреди.
— Аха! — закани се отец Фьодор. — Ще ти дам да разбереш!
И той се нахвърли върху стола като върху жива твар. За миг столът бе накълцан като зелка. Отец Фьодор не чуваше ударите на брадвата в дървото, в рипса и в пружините. Всички останали звуци заглъхваха в мощния рев на урагана като удари в кече.
— Аха! Аха! Аха! — повтаряше отец Фьодор, като удряше с брадвичката където и както свари.
Един след друг столовете излизаха от строя. Яростта на отец Фьодор нарастваше. Засилваше се и ураганът. Някои вълни достигаха до самите крака на отчето.
От Батум до Синоп се носеше невъобразим рев. Морето беснееше и стоварваше яростта си върху всяко корабче. Параходът „Ленин“, който димеше с двата си комина и тежко се накланяше към кърмата, наближаваше Новоросийск. Ураганът вилнееше из Черно море и изхвърляше хилядотонни водни маси по бреговете на Трапезунд, Ялта, Одеса и Кюстенджа. Зад спокойствието на Босфора и Дарданелите ревеше Средиземно море. Отвъд Гибралтарския проток се удряше в европейските брегове Атлантическият океан. Разярената вода опасваше земното кълбо.
А на батумския бряг Отец Фьодор, облян в пот, разсичаше последния стол. Миг след това всичко бе свършено. Отчаяние обхвана отец Фьодор. Той хвърли обезумял поглед към струпаната от него планина от крачета, облегала и пружини и се отдръпна. Водата го грабна за краката. Той се юрна напред и целият измокрен, тръгна по шосето. Голяма вълна се разби точно на онова място, където преди малко стоеше отец Фьодор, и отдръпвайки се назад, завлече със себе си цялата похабена гарнитура на генералшата Попова. Но отец Фьодор не видя това. Той се тътреше по шосето прегърбен, с притиснат към гърдите мокър юмрук.
В Батум той влезе като слепец, който не вижда нищо около себе си. Положението му беше ужасно. На пет хиляди километра от къщи, с двадесет рубли в джоба бе наистина невъзможно да стигне до родния град.
Отец Фьодор мина през турския пазар, където с нежен шепот му предлагаха да купи пудра „Коти“, копринени чорапи и контрабанден сухумски тютюн, помъкна се към гарата и там се загуби сред тълпата носачи.
Глава XXXVIII
Под облаците
Три дни след сделката на концесионерите с монтьора Мечников театър „Колумб“ отпътува с влака през Махачкала и Баку. През тия три дни, незадоволени от съдържанието на разтворените на Машук два стола, концесионерите чакаха от Мечников третия, последния от Колумбовските столове. Но монтьорът, изтерзан от минералната вода, трансформира двадесетте рубли в обикновена водка и стигна до такова състояние, че се Заключи в стаята с реквизита.
— На ви сега Кисели води! — рече Остап, когато научи за отпътуването на театъра. — Негодник е тоя монтьор. Иди, че имай след това работа с теаработници!
Остап стана още по-неспокоен. Шансовете за намиране на съкровището се увеличиха безкрайно.
— Трябват ни пари, за да отидем до Владикавказ — каза той. — Оттам ще заминем за Тифлис с автомобил по Военногрузинския път. Прекрасни изгледи! Вълшебен пейзаж! Чуден планински въздух! И като финал на всичко — сто и петдесет хиляди рубли нула, нула копейки. Има смисъл да се продължи заседанието.
Но не бе така лесно да отпътуват от Минерални води. Воробянинов се оказа некадърен да пътува без билет и тъй като опитите му да се качи на влака излязоха безуспешни, трябваше да стърчи край Цветарника и да се представя там за бивш окръжен училищен инспектор. Това има твърде малък успех. Две рубли за дванадесет часа тежък и унизителен труд. Но сумата беше достатъчна за билета до Владикавказ.