— Велики хора! Обърнете внимание, предводителю. Виждате ли? Малко по-високо от облаците и по-ниско от орела! Надпис: „Коля и Мика, юли 1914 г.“ Незабравима картина! Обърнете внимание на художественото изпълнение! Всяка буква почти метър и написана с блажна боя! Къде сте вие сега, Коля и Мика!
Писанчо — продължи Остап, — хайде и ние да се увековечим. Да ударим Мика. Тъкмо имам й тебешир. Ей богу, в миг ще се изкача и ще напиша: „Тук са били Писанчо и Ося“.
И без да мисли дълго, Остап остави върху парапета, който заграждаше шосето от кипящата бездна на Терек, запасите от салама и започна да се катери по скалата.
Отначало Иполит Матвеевич следеше изкачването на великия комбинатор, но после се отвлече, обърна се и започна да разглежда основите на Тамариния замък, запазили се върху скалата, която приличаше на конски зъби.
През това време на две версти от концесионерите откъм Тифлис в Дарялското дефиле влезе отец Фьодор. Той вървеше с отмерена войнишка крачка, гледаше пред себе си с твърд диамантен поглед и се подпираше с дълга гега.
С последните си пари отец Фьодор стигна до Тифлис и сега крачеше пеша за родното място, като преживяваше от подаяния. Когато минаваше през Кръстния превал (2345 метра над морското равнище), го клъвна орел. Отец Фьодор замахна срещу дръзката птица с гегата и продължи пътя си.
Той вървеше, обгърнат от облаци, и мърмореше:
— Не користи ради, а токмо волею пославшей мя жени!
Разстоянието между враговете намаляваше. И когато свърна зад един остър завой, отец Фьодор налетя на старец със златно пенсне.
Дефилето се разцепи пред очите на отец Фьодор. Терек спря хилядолетния си вик.
Отец Фьодор позна Воробянинов. След страшния неуспех в Батум, където рухнаха всичките му надежди, новата възможност да получи богатството повлия по необикновен начин на отец Фьодор.
Той сграбчи Иполит Матвеевич за мършавия врат, стисна пръсти и закрещя с прегракнал глас:
— Къде дяна съкровището на тъща си, която ти затри?
Иполит Матвеевич, който не очакваше такова нещо, мълчеше, изблещил така очи, че те почти докосваха стъклата на пенснето.
— Казвай! — заповядваше отец Фьодор. — Покай се, грешнико! Воробянинов почувствува, че се задушава.
В този момент отец Фьодор, вече тържествуващ от победата, видя подскачащия по скалата Бендер. Техническият директор слизаше надолу и крещеше с цяло гърло:
Силна уплаха смрази сърцето на отец Фьодор. Той машинално продължаваше да стиска предводителя за гърлото, но коленете му затрепериха.
— А, кого виждам?! — приветливо викна Остап. — Конкуриращата организация!
Отец Фьодор не губеше време. Подчинявайки се на инстинкта за самосъхранение, той грабна концесионния салам и хляба и офейка.
— Удряйте, другарю Бендер! — крещеше от земята дошлият на себе си Иполит Матвеевич.
— Хванете го! Дръжте!
Остап започна да дюдюка.
— Тю-у-у! — крещеше той и хукна да го гони. — Битката при пирамидите или Бендер на лов. Къде бягате, клиенте? Мога да ви предложа добре изпотрошен стол!
Отец Фьодор не издържа мъките на преследването и се покачи на една съвсем отвесна скала. Тласкаше го нагоре сърцето, което се изкачваше до самото му гърло, и особеният, известен само на страхливците сърбеж в петите. Краката сами се откъсваха от гранита и носеха своя повелител нагоре.
— У-у-у! — крещеше Остап отдолу. — Дръжте го!
— Открадна ни припасите! — ревна Иполит Матвеевич, притичвайки към Остап.
— Стой! — загърмя Остап. — Стой, на тебе казвам!
Но това придаде само нови сили на изнемогващия отец Фьодор. Той се напъна и с няколко скока се озова двадесетина метра над най-високия надпис.
— Върни салама! — викаше Остап. — Върни салама, глупако! Всичко ще ти простя!
Отец Фьодор вече нищо не чуваше. Той стигна до една равна площадка, на която човешки крак не бе стъпвал. Мъчителен ужас го обзе. Разбра, че няма да може да слезе. Скалата се спускаше перпендикулярно към шосето и за връщане назад не можеше дори да се мисли. Той погледна надолу. Там беснееше Остап, а на дъното на клисурата проблясваше златното пенсне на предводителя.
— Ще ви дам салама! — викна отец Фьодор. — Само ме снемете! В отговор шумеше Терек и от замъка на Тамара долитаха зловещи крясъци. Там бе свърталище на кукумявки.
— Смъ-ък-нете ме-е! — жално викаше отец Фьодор.
Той наблюдаваше всички маневри на концесионерите. Те тичаха под скалата и ако се съдеше по жестовете им, псуваха най-вулгарно.
След един час легналият по корем и надвесил глава надолу отец Фьодор видя, че Бендер и Воробянинов се приближават към Кръстния превал.