— На какво прилича това, другарю — каза грубо Бендер, — може ли така — да се изгони държавен разсилен!
— Какъв разсилен? — ужаси се Изнуренков.
— Вие си знаете какъв. Ей сега ще почна да изнасям мебелите. Моля, гражданко, освободете стола — рече строго Остап.
Гражданката, на която току-що четяха стихове от най-лиричните поети, стана от мястото си.
— Не! Седете си! — изкрещя Изнуренков, като закриваше стола с тялото си. — Те нямат право.
— Колкото до правата, по-добре да мълчите, гражданино. Трябва да бъдете съзнателен. Освободете мебелта! Законът трябва да се съблюдава!
Като каза това, Остап грабна стола и го разтърси във въздуха.
— Отнасям мебелта! — заяви решително Бендер.
— Не, няма да го изнасяте!
— Как няма да го изнеса — усмихна се Остап и вече излизаше със стола в коридора, — когато именно го изнасям.
Авесалом целуна ръка на кралицата и хукна с наведена глава подир строгия съдия. Той вече слизаше по стълбището.
— Казвам ви, че нямате право. По закон мебелите могат да стоят две седмици, а столът е само от три дни! Може би ще заплатя!
Изнуренков се виеше около Остап като пчела. В това положение двамата се озоваха на улицата. Авесалом Владимирович тича след стола чак до ъгъла. Тук той видя врабчета, които подскачаха около купчина тор. Погледна ги със светнали очи, заломоти, плесна ръце и заливайки се от смях, каза:
— Висока класа! Ах! Ах!… Каква промяна на темата!
Увлечен от разработката на темата, Изнуренков весело се обърна и с подскачане изтича към къщи. За стола той си спомни едва когато се прибра, понеже завари момичето от предградието изправено сред стаята.
Остап откара стола с файтон.
— Вземете пример — каза той на Иполит Матвеевич, — столът е взет с голи ръце. Без пари. Разбирате ли?
След разпарянето на стола Иполит Матвеевич оклюмна.
— Шансовете ни все повече се увеличават — каза Остап, а пари — ни копейка. Но ями кажете, покойната ви тъща не обичаше ли да се шегува?
— Какво значи това?
— Може би няма никакви брилянти?
Иполит Матвеевич така замаха с ръце, че сетренцето му се вдигна.
— В такъв случай всичко е прекрасно. Да се надяваме, че покъщнината на Иванопуло ще се увеличи само с още един стол.
— Другарю Бендер, днес във вестниците пише за вас — каза угоднически Иполит Матвеевич.
Остап се навъси.
Той не обичаше, когато печатът дигаше шум около името му.
— Какво дрънкате? В кой вестник?
Иполит Матвеевич разгърна тържествуващ „Станок“.
— Ето тук. В рубриката „Произшествия“.
Остап малко се успокои: беше го страх от бележките само в разобличителните рубрики: „Нашето жило“ и „Злоупотребителите — под съд!“
Наистина в рубриката „Произшествия“ бе напечатано с нонпарей:
Вчера на площад Свердлов попадна под копитата на коня на каруцар №8974 гражданинът О. Бендер. Пострадалият се отърва с лека уплаха.
— Каруцарят се отърва с лека уплаха, а не аз! — сърдито забеляза О. Бендер. — Идиоти! Пишат, пишат, а сами не знаят какво пишат. Ах! Това е „Станок“. Много, много ми е приятно. А знаете ли, Воробянинов, че може би са писали тая бележка, седнали на нашия стол? Забавна история!
Великият комбинатор се замисли.
Повод за визита на редакцията бе намерен.
След като се осведоми от секретаря, че всички стаи отдясно и отляво по целия коридор са заети от редакцията, Остап си даде най-наивен вид и започна да обхожда редакционните помещения: необходимо му бе да научи в коя стая се намира столът.
Той се вмъкна в профкомитета, където младите автомобилисти имаха заседание, но тъй като веднага забеляза, че стола го няма там, се прехвърли в съседното помещение. В администрацията се престори, че чака резолюциите; в отдела на рабкорите попита къде тук, съгласно обявата, се продава макулатура; в секретариата се заинтересува от условията за абониране, а в стаята на фейлетонистите запита къде приемат обявления за загубени документи.
Така той се добра до кабинета на отговорния редактор, който, седнал на концесионния стол, ревеше в телефонната слушалка.
На Остап му трябваше време, за да проучи внимателно терена.
— Другарю редактор, срещу мене е поместена истинска клевета — каза Бендер.
— Каква клевета? — запита редакторът.
Остап дълго разгръща броя на „Станок“. В това време той огледа вратата и забеляза на нея американската секретна брава. Ако се изрежеше парченце от стъклото на вратата, човек лесно би могъл да си пъхне ръката и да отвори бравата отвътре.