Едни върху други бяха струпани бюра и по-скромни маси. Край запечатаната огнеупорна каса се разхождаше часовой. Представителят на „Станок“, Персицки, наблюдаваше територията на панаира с цайсов бинокъл, който увеличаваше осем пъти.
Параходът „Скрябин“, завивайки срещу течението, се приближаваше. На борда си той носеше рекламни шперплатови табла с изрисувани пъстри гигантски облигации. Параходът зарева, подражавайки на мамонта, а може би и на друго животно, заменяло в предисторическите времена параходната сирена.
Финансово-театралният бивак се оживи. Откъм града тичаха тиражни служащи. В облак прах се носеше към парахода възделебеличкият Платон Плашчук. Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд изтичаха от кръчмата „Сал“. Носачите вече се суетяха около огнеупорната каса. Инструкторът по акробатика Жоржета Тирасполских с гимнастическа стъпка изтича по параходната стълба. Симбиевич-Синдиевич, погълнат от грижи за постановъчната част, протягаше ръце ту към кремълските височини, ту към капитана, изправен на мостика. Кинооператорът понесе апарата си високо над главите на множеството и още по пътя настояваше да му освободят четириместна каюта, за да уреди в нея лабораторията си.
В общата залисия Иполит Матвеевич се промъкна до столовете и забравил се от радост, вече се канеше да повлече един от тях настрани.
— Оставете стола! — кресна му Бендер. — Вие какво, да не сте си загубили ума? Ще вземем един стол и ще се лишим от останалите завинаги. По-добре да помислите как да се качим на парахода.
По кея минаха музиканти, препасани с медни тръби. Те гледаха с отвращение саксофоните, флексотоните, бирените бутилки и стъклениците на Есмарх, с които бе въоръжено звуковото оформяване.
Тиражните сфери бяха докарани с фордовско фургонче. Това беше сложна конструкция, съставена от шест въртящи се цилиндъра, бляскащи от медта и стъклото. Монтирането им на долната палуба отне доста време.
Тропотът и караницата продължиха до късно вечерта.
В тиражната зала издигаха естрада, окачваха по стените плакати и лозунги, нареждаха дървени пейки за посетителите и свързваха тиражните сфери с електрически жици. На кърмата наместиха всички бюра, а от каютата на машинописките се чуваше тракането на пишещите машини, прекъсвано от смехове. Бледният мъж с виолетовата брадичка обикаляше по целия параход и окачваше на съответните врати емайлираните си табелки:
Към големите табелки той прикрепваше по-малки:
Салонът първа класа бе обърнат в изложба на банкноти и бонове. Това обстоятелство предизвика взрив от негодувание у Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд.
— А ние къде ще обядваме? — вълнуваха се те. — Ами ако завали?
— Ой — обърна се Ник. Сестрин към своя помощник, — не мога!… Как мислиш ти, Серьожа, дали няма да можем да минем без звуково оформяване, а?
— Какво говорите, Николай Константинович! Артистите са свикнали с ритъма.
Но ето че пак се вдигна врява. Петорката подуши, че авторът на спектакъла е отмъкнал и четирите стола в своята каюта.
— Така, така — казваше петорката с ирония, — ние ще репетираме седнали на леглата, а на четирите стола ще седи Николай Константинович с жена си Густа, която няма никакво отношение към нашия колектив! И ние може да искаме да пътуваме с жените си!
Великият комбинатор наблюдаваше с яд тиражния параход от брега.
Нов взрив от викове достигна до ушите на концесионерите.
— Защо не ми казахте по-рано?! — крещеше член от комисията.
— Откъде можех да зная, че ще се разболее!
— По дяволите! Тогава тичайте в Рабис и искайте екстрено да командироват художник.
— Къде ще вървя? Сега е шест часът. Рабис отдавна е затворен. А и параходът заминава след половин час.
— Тогава сам ще рисувате. Щом веднъж сте поели отговорността за украсата на парахода, носете и последиците от това и се оправяйте, както можете.
Остап вече тичаше по параходната стълба, като разблъскваше с лакти носачите, госпожиците и обикновените любопитни. При входа го спряха: