Фенър поклати глава. Очите му станаха зли.
— Не знам, мила моя, но смятам да науча. Това момиче ми даде шест хиляди долара и ще разбера, дори и да се наложи, да ги похарча всичките.
Той отиде до телефона и набра някакъв номер. Докато чакаше да му се обадят, каза:
— Айк ще трябва да изработи мангизите, които му давам.
Вдигнаха слушалката и се чу тихо пукане. Фенър каза:
— Айк? — Изчака малко после продължи: — Кажете му, че го търси Фенър. Кажете му, че ако не дойде да се обади веднага, аз ще дойда при него ще му изритам зъбите в гърлото. — Отново зачака, а дясната му обувка не спираше да рита крака на бюрото. — След малко по линията се чу ръмженето на Айк.
— Добре, добре — каза Фенър. — По дяволите играта ти! Това е спешно! Трябва ми човек в Кий Уест. Познаваш ли някого там? Трябва да е гъст с важните типове.
— Кий Уест? — изсумтя Айк. — Никого не познавам в Кий Уест.
Фенър оголи зъбите си.
— Тогава измисли някой, който познава. Обади ми се веднага. Ще чакам. — Той трясна слушалката върху телефона.
Пола попита:
— Смяташ да отидеш до там?
Фенър кимна:
— Доста е далече, но мисля, че всичко ще свърши там. Може и да греша, но смятам да проверя. Пола се изправи.
— Аз ще дойда ли с теб?
— Ти ще останеш тук, мила. Ако ми се стори, че започва нещо интересно, ще те повикам. В момента, тук ще си ми по-полезна. Някой трябва да се погрижи за Гросет. Кажи му, че съм отишъл извън града за няколко дни, но не знаеш къде.
— Ще отида у вас и ще ти приготвя багажа.
Фенър кимна:
— Да, направи го.
Когато тя тръгна, той отиде до рафта със справочниците и взе разписанието на „Пан Американ“. В дванадесет и тридесет имаше полет за Флорида. Погледна часовника си. Беше единадесет и пет. Ако Айк се обади скоро, би могъл да го хване.
Седна зад бюрото и запали цигара. Преди телефонът да задрънчи изминаха двадесет минути. Фенър сграбчи слушалката.
— Трябва да намериш един тип на име Бък Найтингейл. Той дърпа доста конци там долу. Отнасяй се с него внимателно, има неустойчив характер.
— Аз също — отвърна Фенър с неприятен глас. — Уреди нещата, Айк. Кажи му, че Дейв Рос ще пристигне със следващия самолет и ще иска да се запознае с някои хора. Кажи му някоя добра дума за мен. Аз ще кажа на Пола да ти пусне чек за петстотин долара със сутрешната поща. За усилията.
— Добре, добре. — Гласът на Айк беше станал мазен като олио. — Ще уредя нещата. — И затвори телефона.
Фенър набра друг номер.
— Пола? Побързай с багажа. Ще хвана самолета в дванадесет и половина. Иди на летището колкото се може по-бързо.
Той издърпа чекмеджето на бюрото си и бързо подписа пет непопълнени чека. Облече сакото си, сложи си шапката и огледа замислено кабинета. След това изгаси лампата, излезе и затръшна вратата след себе си.
ДВЕ
Фенър пристигна в Кий Уест към девет часа. Регистрира се в един близък хотел, взе студен душ и си легна. Жуженето на електрическия вентилатор, който се въртеше точно над главата му, му помогна да се унесе. Подремна два часа, след което го събуди звънене.
— Добро утро — каза телефонът.
Поръча си портокалов сок с препечен хляб и каза на гласа в другия край на линията да му изпрати бутилка скоч. Докато чакаше, отиде в банята и отново взе студен душ.
Излезе от хотела към единадесет и тридесет. Тръгна в южна посока по булевард „Рузвелт“. Докато ходеше, не преставаше да мисли за горещината. Ако се наложеше да остане дълго в този град, трябваше да направи нещо по въпроса.
Спря един полицай и го попита къде може да намери Бък Найтингейл.
Той се опули срещу него.
— Нов си тук, а?
— Не, аз съм от най-старите заселници — отвърна Фенър. — Затова те и питам. Искам да видя дали ти знаеш отговора.
Той продължи и си каза, че трябва да бъде внимателен. Горещината вече се отразяваше на темперамента му.
Разбра къде да намери Найтингейл от един шофьор на такси. Заедно с информацията получи и любезно отношение. Благодари на шофьора и след това развали всичко, защото пожела да наеме таксито. Човекът му каза, че ще го откара където пожелае в града срещу двадесет и пет цента. Фенър му отговори, че предпочита да ходи пеша. Продължи, като реши да не чуе това, което шофьорът каза. И без това беше прекалено горещо, за да се бие.
Когато стигна до авеню „Флаглър“, краката започваха да го болят. Имаше чувството, че ходи по нажежена до червено печка. На ъгъла на „Флаглър“ и „Томсън“ се предаде и спря такси. Когато се настани вътре, той свали обувките си, за да си проветри краката. Едва ги беше събул, когато таксито се напъха в насрещното движение и спря пред малка витрина.