Фенър седна близо до Райгър. Стори му се, че той е най-злият от шайката и че трябва да обработва именно него. Каза му много тихо:
— Тази жега ме накара да намразя сам себе си. Онзи го погледна все още с подозрение.
— Забрави го. След като си дошъл, чувствай се като у дома си.
Фенър подпря нос на ръба на чашата си.
— Карлос тук ли е? — попита той.
Очите на Райгър се отвориха.
— Карлос няма време за посетители. Ще му предам, че си идвал.
Фенър пресуши чашата си и стана. Найтингейл помръдна, но той го спря с жест. Изгледа един по един всички. Най-накрая каза:
— Е, щастлив съм, че надзърнах тук. Смятах, че сте жизнена компания, но съм се лъгал. Нямам полза от хора като вас. Мислите, че държите този град в ръцете си, но сте дебели и ви мързи. Мислите се за големи клечки, само че бъркате. Ще отида да се видя с Нулън. Казват, че той е девета дупка на кавала. Добре, аз ще го накарам да засвири първа цигулка. По-забавно ще е, отколкото да си играя с типове като вас.
Райгър протегна ръка към сакото си, но пистолетът на Найтингейл вече беше изваден.
— Стой! — каза той.
Четиримата останаха неподвижни. На Фенър му се дощя да се разсмее при вида на ядосаните им лица. Найтингейл каза:
— Аз го доведох тук. Ако не му харесваме, нека си върви. Приятелите на Гроти са и мои приятели.
Фенър се обади:
— Някой път ще се отбия да ви видя.
Той излезе от стаята, мина покрай кубинеца, който не му обърна никакво внимание, и слезе с асансьора на партера.
Пиколото на вратата нямаше вид на безмозъчно същество. Фенър го попита къде би могъл да намери Нулън и научи, че той има офис на улица „Дювал“. Даде му пет долара, а момчето му спря такси и му помогна да се качи в него, сякаш беше направен от крехък порцелан.
Офисът на Нулън се намираше над един магазин. Фенър трябваше да се изкачи по някакво стълбище, преди да стигне до вратата с матово стъкло. Когато влезе, една плоска отпред жена, тридесетте години на която започваха да й тежат, го изгледа подозрително иззад пишещата машина.
— Нулън тук ли е? — попита я той и й се усмихна, защото почувства, че мъжките усмивки са й от полза.
— В момента е зает. Кой го търси?
— Аз. Кажете му, че съм Рос. Дейв Рос. И че не искам да му продавам нищо. Трябва да го видя колкото се може по-бързо.
Тя стана и тръгна към вратата, която се намираше зад гърба й. Фенър й даде малко преднина, после направи две крачки и влезе в стаята заедно с нея.
Нулън беше тъмнокос мъж на средна възраст, с добре оформено шкембенце. Имаше двойна брадичка и гърбав нос. Очите му бяха засенчени от веждите и лоши. Той изгледа първо него, а после жената.
— Кой е този? — просъска той.
Тя се обърна рязко, изцъкли очи и каза:
— Чакайте вън.
Фенър се шмугна покрай нея и отиде до голямото бюро. Забеляза множеството петна по жилетката на Нулън, мръсните нокти и захабените ръце. Найтингейл беше прав. Нулън наистина беше деветата дупка на кавала. Фенър каза:
— Името ми е Рос. Добър ден. Нулън тръсна глава към жената и тя излезе, като затръшна вратата след себе си.
— Какво искаш? — попита той намръщено. Фенър се подпря с ръце на бюрото и се наведе напред.
— Искам да се закача някъде в това градче. Бях при Карлос. Работата не става. Ти си следващият в списъка ми, така че дойдох при теб.
— Кой те праща? — попита Нулън.
— Гроти.
Нулън заразглежда мръсните си нокти.
— Значи Карлос не може да те използва? Какво му става напоследък? — В гласа му имаше подигравка.
— Карлос не ме е виждал. Видях апапите му и това ми стига. Започна да ми се гади от тях, така че се чупих.
— Защо идваш при мен. Фенър се ухили.
— Казаха ми, че си деветата дупка на кавала. Реших, че можем да направим нещо по въпроса.
По лицето на Нулън пропълзя лека червенина.
— Значи те ти казаха това, така ли?
— Точно така. Заедно бихме могли доста да се позабавляваме с тази шайка.
— В смисъл?
Фенър придърпа един стол с крака си и седна на него. Наведе се напред и си взе тънка зеленикава пура от кутията на бюрото. Запали я бавно и с удоволствие. Нулън го наблюдаваше. Очите му бяха напрегнати и блестяха.
— Да погледнем на нещата така — започна Фенър и се изтегна на стола, — както аз ти казвам. Изпрати ме Гроти. И аз както всички вас искам да направя някой и друг долар, без много шумотевица. Гроти ми каза или Карлос, или Нулън. Но типовете на Карлос са твърде заети да се правят на големи клечки и не им е до мен. Дори не можах да видя Карлос лично. Ти — влизам тук и те заварвам с една плоскогърда птица вместо с охрана. Защо тогава Гроти ми посочи теб? Може би по-рано си бил някой, а той е изостанал с информацията си? Може би и сега си някой, а това тук е за фасада. Както и да е, мисля си, че с теб ще можем да направим нещо.