— Каза ли че съм луда? — попита младата дама.
Ръката, която не държеше чантата, трескаво опипваше страничния шев на полата.
Фенър постави слушалката на вилката и кимна отсечено.
Тя затвори очи, после клепачите й отскочиха назад като на рязко изправена кукла.
— Толкова е трудно да не му повярваш — гласът й беше отчаян.
Тя остави чантата на бюрото, махна ръкавиците си и бързо съблече сакото. Фенър остана напълно неподвижен, с ръка върху телефона и я наблюдаваше. Тя изхлипа и с треперещи пръсти започна да разкопчава блузата си.
Фенър се раздвижи.
— Не е необходимо да правите това — каза той притеснено. — Вашият случай ме заинтригува и така.
Още веднъж хлипането секна дъха й и тя се обърна с гръб към него. Съблече блузата. Ръката на Фенър се насочи към звънеца. Може би дамата наистина беше ку-ку и искаше да го забаламоса, за да се нахвърли върху него. После се вдърви и прибра ръката си. По гърба й имаше отчетливи синини, които изглеждаха удивително истински на фона на бялата кожа. Някои от тях бяха с формата на пръсти. Тя облече отново блузата си, закопча я, след това и сакото. После се обърна към него и го изгледа с очи, по-големи от всякога.
— Сега вярвате ли, че наистина имам неприятности? — попита тя.
Фенър поклати глава.
— Не беше необходимо да правите това — каза й. — Дойдохте при мен, за да ви помогна. Защо да отиваме по-далеч. Не трябва да се боите.
Тя стоеше пред него и малтретираше долната си устна с блестящите си зъби. След това отвори чантата си и извади пачка банкноти. Остави ги на писалището.
— Това достатъчно ли е? — попита го.
Фенър докосна пачката с дебелия си пръст. Без да преброи парите не беше сигурен, но би могъл да се обзаложи, че са поне шест бона. Стана бързо, взе пачката и тръгна към вратата.
— Стойте тук — каза той и излезе в приемната.
Пола седеше зад пишещата машина с ръце на скута и го гледаше в очакване. Фенър й каза:
— Вземи си шапката много бързо и заведи куклата в хотел „Балтимор“. Ангажирай й стая и й кажи да се заключи вътре. След това вземи тази пачка и я занеси в банката. Научи колкото можеш повече. Кажи й, че ще се погрижа за нея. Успокой я, залъжи я, че е в добри ръце, нещо такова. Хубаво да й го подсладиш; тя има неприятности, нервите я тресат и е толкова малка, че й трябва майка.
После се върна в кабинета си.
— Как се казвате? — попита я.
Жената стисна ръцете си.
— Изведете ме от тук — каза тя.
Фенър сложи длан върху рамото й.
— Изпращам ви навън със секретарката си. Тя ще се погрижи за вас. Всеки момент ще дойде някакъв човек, който се интересува от вас. За него ще се погрижа аз. Как се казвате?
— Мериан Дейли — отговори тя. — Къде ще отида?
Влезе Пола, като си слагаше ръкавиците. Фенър кимна.
— Вървете с мис Доулън. Слезте по задното стълбище. Всичко ще бъде наред. Не се страхувайте повече.
Мериан Дейли му се усмихна боязливо.
— Радвам се, че дойдох при вас — каза тя. — Виждате ли, имам големи неприятности. Също и със сестра си. Какво общо може да има тя с дванадесет китайци?
Фенър изду бузи и тръгна към вратата.
— Кажете ми, за да ви кажа. Може би харесва китайците. Някои хора ги харесват, нали знаете. Само се успокойте, докато се видим довечера.
Той излезе в коридора и изчака докато влязат в асансьора. Когато кабината се скри от погледа му, влезе бавно в кабинета си. Затвори вратата внимателно и отиде до бюрото си. Отвори горното чекмедже и извади оттам пистолета си, тридесет и осми калибър. Започна да премисля различни възможности. Мушна пистолета в джоба на сакото си и седна на стола зад бюрото. Вдигна отново крака на писалището и затвори очи.
Остана в това положение към десетина минути. Умът му беше пълен с догадки. Три неща го бяха заинтригували — шестте хиляди долара, синините по гърба на жената и дванадесетте китайци. Защо толкова мангизи за хонорар? Защо просто не му каза, че някой я е насинил, вместо да се разсъблича? Защо му каза дванайсет китайци? Защо не каза просто: „Какво общо може да има тя с китайци?“ Защо дванайсет? Той се размърда на стола. И после този тип по телефона. Наистина ли е излязла от лудницата? Съмняваше се. Наистина беше много уплашена, но иначе беше съвсем нормална. Той отвори очи и погледна малкия никелиран часовник пред себе си. Тя беше тръгнала преди дванадесет минути. Колко време щеше да му е необходимо на този тип, за да дойде?
Докато разсъждаваше, усети че не се съсредоточава както трябва. Половината му ум слушаше нечие подсвиркване в коридора. Той се размърда раздразнено и насочи мислите си към непосредствения проблем. Коя беше Мериан Дейли? Очевидно богато момиче от каймака. Дрехите й трябва да струват хубава купчинка пари. Щеше му се онзи отвън да спре да подсвирква. И какво всъщност подсвиркваше? Тогава много тихо започна да тананика тъжните звуци на „Хлоу“ задно с онзи отвън.