Фенър кимна.
— Искаш да кажеш, вкарваш ги нелегално?
— Лесно става. По крайбрежието има стотици удобни места, през които да ги преведа в страната. Бреговата охрана не ме притеснява особено. Понякога нямам късмет, но се оправям някак си.
Фенър се почеса по главата.
— Няма много мангизи в тази работа, нали?
Карлос му показа зъбите си.
— Не схващаш съвсем добре положението — каза той. — Погледни на нещата така. Първо, китайците се избиват, за да дойдат тук. В Хавана имам човек, който се свързва с тях. Те му плащат, за да ги прекара нелегално през залива. Тези жълтурковци толкова много искат да дойдат тук, че са готови да платят за това от петстотин до хиляда долара. На един път прекарваме по дванадесет китайци. След като веднъж тези типове изкашлят мангизите и се качат на моята лодка, те стават моя собственост. Аз ги закарвам до Западното крайбрежие и всеки ми снася по петстотин долара.
Фенър се намръщи.
— Искаш да кажеш, че най-напред ти плащат, за да ги вкараш в страната, после ги продаваш още веднъж.
Карлос кимна.
— Това е то — каза той. — Двойно плащане. Добра игра. Тази седмица съм прекарал петдесет парчета. Като вземем всичко предвид, ще получа чисти някъде към тридесет бона за тази работа.
Фенър се стресна.
— Но защо, по дяволите, тези китайци не пищят? Какво става с тях?
— Как така ще пищят? Те нямат право да са в страната. Не могат да отидат в полицията. Това значи затвор и депортиране. Изпращаме ги нагоре по крайбрежието, те си получават храната и това е всичко. Можеш да ги видиш да работят навсякъде. В ресторанти, в обществени перални, навсякъде.
— Защо този старец трябваше да напише това писмо?
Карлос го изгледа.
— Май доста ти казах, а?
Фенър издържа погледа му.
— Не се дръж като хлапак. Няма нужда да се тревожиш, че си ми казал това.
— Този старец има трима сина в Китай. Напоследък не получаваме достатъчно бройки. Накарах го да напише на синовете си и да ги повика тук. Знаеш как, да им каже колко страхотно си прекарва тук и каква купчина пари печели. Ще дойдат като нищо. Тези жълтурковци се избиват за такива неща.
Фенър дръпна стола си назад.
— А аз къде съм в цялата работа?
— Може би ще ти хареса да направиш едно пътуване през протока, за да ми донесеш малко стока. След ден-два ще има пратка.
Фенър кимна.
— Няма проблеми. Ще го направя — каза той. — Ще наминавам покрай вас всеки ден. Вашата дупка е прекалено засукана за мен. Кара ме да се стеснявам. Смятам да остана известно време в моя хотел.
Карлос вдигна рамене.
— Твоя си работа — каза той. — Бъгси ще държи връзка с теб.
Фенър кимна и се изправи.
— Добре — съгласи се той.
Излезе на улицата и остави Карлос да седи на масата.
Изведнъж изникна Бъгси и закрачи зад него. Фенър се обърна, видя го и спря. Бъгси го настигна и тръгнаха заедно.
Фенър каза:
— Страшен бизнес, нали?
Бъгси кимна.
— Добре е, ако си някой бос — каза той без ентусиазъм. — Аз не получавам почти нищо. Фенър го изгледа отстрани и попита:
— Не вадиш пари от тази работа?
— Е, не е съвсем нищо — отвърна Бъгси припряно. — Не се оплаквам.
Те се зашляха по пристанището, като лениво оглеждаха лодките. Изведнъж Фенър спря Беше видял голямата луксозна моторница, завързана на един къс кей. Той каза:
— Страхотна лодка!
Бъгси присви очи.
— Аха — каза той тъжно. — И аз бих искал да имам корито като това.
Фенър го изгледа с любопитство.
— И какво ще правиш с него?
Бъгси изпусна въздишка.
— Аз? Ще накачуля ято дами и ще ги водя на разходка. Това ще правя.
Фенър не го слушаше. Той гледаше момичето, излязло от голямата каюта. Тя беше червеникавозлатиста блондинка със стройно тяло, дълги крака и дълги тесни стъпала. Беше с бели панталони и червена фанелка с висока яка. Фенър почувства леко бодване. Виждаше приликата. Това беше сестрата на Мериан Дейли.
Бъгси също я забеляза и леко подсвирна.
— Каква мадама! — каза той. Фенър попита:
— Познаваш ли я?
— Аз? Не ме карай да се смея! Ако я познавах, щях да стоя тук, за да си приказвам с теб? — Бъгси я гледаше с печал.
Фенър не го чу. Прочете името на лодката — „Нанси М“ — и отмина нататък.
— Ти си край мен и ми подбиваш акциите. Ако бях сам, щях да я оправя — каза той.
Бъгси изсумтя подигравателно.
— Нямаше да прескочиш и първата летва. Дамите като тази са от сой. Нямат време за обикновени биячи. Фенър го заведе в един бар.