— Мисля, че е чудесен. Мисля, че е абсолютно чудесен.
Тейлър погледна към Фенър с притеснение.
— Престани, Глори — каза Тейлър тихо.
Тя не спря:
— Той е най-красивото нещо, което някога съм виждала. Виж ръцете му! Виж само колко са големи! Виж врата му! Виж как държи главата си!
Фенър извади кърпичката си и избърса длани. Допи питието си. Управителят кубинец го гледаше със студен презрителен поглед.
Тейлър каза ядосано:
— Няма нужда да бълнуваш за ръцете му или за врата му.
— Защо не го поканиш да изпие нещо? Той е готин. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми: „Порочно е да се пие сам“. — Глори се обърна и се усмихна на Фенър.
Тейлър му каза:
— Разкарай се оттук, нещастнико!
Глори се изкиска.
— Дръж се прилично. Притесняваш го. Така не се говори на толкова хубав мъж.
Фенър каза:
— Внимавай в картинката, плейбой! Малко си мекичък, за да говориш големи приказки.
Тейлър направи движение, но кубинецът се мушна между тях. Каза нещо съвсем тихо на Тейлър. Той погледна Фенър над главата на управителя. Лицето му беше почервеняло от подтиснатия гняв. После се обърна, хвана Глори за ръката и я изведе от залата.
Фенър каза на кубинеца:
— Хубаво момиче.
Кубинецът отговори:
— Може би е по-добре и вие да си отидете.
Фенър се замисли, после изщрака с пръсти и си тръгна. Избърза през фоайето навън в тъмната нощ. Едно такси се приближи до входа и шофьорът отвори вратата. Фенър каза:
— Към пристанището. Бързо! — и се качи на колата.
Въпреки че шофьорът не караше бавно, когато стигнаха на кея, Тейлър вече беше се качил на „Нанси М“. Фенър плати и видя как светва лампата в каютата. Той огледа опустялото пристанище, след това изтича по кея и се качи на лодката. Стъпвайки съвсем тихо, той стигна до каютата. Излегна се отгоре в цял ръст и погледна през полуотворения стъклен илюминатор.
Глори стоеше в средата на помещението, разтриваше китката си и гледаше Тейлър, който се беше опрял с гръб на вратата.
— Време е да сложим нещата по местата им — каза той. Фенър чуваше гласа му съвсем ясно. — Прекалено дълго се държа като левак.
Глори му обърна гръб.
— Веднъж щом изляза оттук — каза му тя, — не искам повече да те виждам!
Тейлър отиде до барчето и си наля нещо за пиене. Ръцете му трепереха, така че питието се разля по лакираната повърхност.
— Направих толкова много за теб — каза той, — но все тая. Знам, че си куку, но не можеш ли поне да опиташ? Ето това ме побърква — дори не се и опитваш!
Глори обиколи каютата. Фенър си помисли, че тя прилича на животно в клетка.
— Изпитвам жалост към теб — каза Тейлър.
Тя се извърна рязко.
— Ти си луд! Мислиш ли, че твоята жалост означава каквото и да било за мен?
— Ничия жалост никога не е означавала за теб каквото и да било. Ти просто не можеш да изпитваш никакви чувства.
— Мога.
— Не такива, каквито трябва.
Тейлър стискаше чашата си много здраво. Фенър забеляза, че кокалчетата на ръката му са побелели.
— След това, което се случи, приключвам с теб. Нямам намерение да прекарам още една такава нощ.
Глори неочаквано се разсмя.
— Аз те напускам, не ти мен. Да ти кажа ли защо?
— Знам защо. Писнало ми е да го слушам. Мога да го изрецитирам и отзад напред.
Глори каза злобно:
— Не, не знаеш. Защото не те бива. Никога не те е бивало. Ти си пихтия. Нищо не знаеш. Само си мислиш, че знаеш!
Тейлър остави внимателно чашата на масата. Отиде до нея и сложи ръце върху раменете й. Лицето му беше побеляло.
— Знаеш, че това е гадна лъжа, нали? — каза той.
Тя отметна ръцете му.
— Няма да те лъжа повече, Хари — каза тя. — Вече не ми е забавно. По-рано ми доставяше удоволствие да поддържам глупавата ти дребна гордост. Сега не ми се занимава с това.
Тейлър я удари по лицето.
Фенър дръпна шапката на тила си и се придвижи малко по-напред.
— Ще те убия за това! — извика Тейлър с разтреперан глас.
Глори попипа бузата си.
— Не можеш да убиеш хорските приказки — озъби му се тя. — Не ти ли писна да използваш главата си като поставка за шапки? Защо не поумнееш? Приключвам с теб. Давам ти пътя!
Тейлър пребледня още повече.
— Заради онзи тип, а? — Ръката му докосна чашата и той я вдигна.
— Внимавай с кръвното си налягане — усмихна се тя подигравателно — или ще вземеш да експлодираш.
Когато тя отвори вратата, Тейлър хвърли по нея чашата. Пръсна се в стената, на метър от главата й.
Фенър се дръпна от илюминатора и се изправи.
„Нека се карат“ — помисли си той, обърна се, слезе от лодката и се запъти към хотела.
ТРИ
Когато Райгър влезе в работилницата на Найтингейл, Фенър наблюдаваше как дребният човек боядисва един ковчег.