— Имаме работа за теб — каза той. — Ще мина да те взема в осем часа. Фенър запали цигара.
— Каква е тази работа?
— Ще видиш.
— Слушай, Райгър. Така няма да се разберем. Или ще работим заедно, или всичко да върви по дяволите. Каква е работата?
Райгър почеса крайчеца на устата си с нокътя на палеца си.
— Имаме пратка жълти. Тази нощ ще ги докараме.
— О’кей — отвърна Фенър, — ще бъда тук.
Райгър излезе.
— Доброжелателен тип — каза Фенър на Найтингейл. — Имам чувството, че няма да се разберем.
Найтингейл изглеждаше разтревожен.
— Държиш се с него не както трябва — каза той и поклати глава. — Той е зъл. По-добре внимавай какво прави.
Фенър започна да барабани по капака на ковчега с нокти.
— Ще внимавам. — Кимна на Найтингейл и слезе долу.
На бюрото седеше Кърли и пишеше нещо в някаква тетрадка. Когато мина покрай нея, тя го погледна с надежда.
Фенър спря.
— Здрасти, мила моя — каза й той. — Тази сутрин си си сложила доброто лице и хубавата фигура.
Кърли отвори широко големите си очи.
— Боже мой! — каза тя. — Радко ме подслаждат с такъв сироп.
— Няма значение. Когато ти се случи, ще ти идва като приятна изненада.
Кърли захапа края на писалката. Погледна го замислено.
— Вече в играта ли си? — попита го тя.
Фенър кимна.
— Видя ли Пио?
— Видях го.
Кърли въздъхна.
— Не е ли красавец?
— Не бих го нарекъл така. Ти не го мислиш за кой знае какво, нали?
— Какво значение има какво мисля аз?
На Фенър изведнъж му хрумна нещо. Той седна на ръба на бюрото й.
— Чакай малко, скъпа. Да не би Карлос да означава нещо за теб?
Кърли отвърна:
— Никой не означава нищо за мен. А ти си дръж носа настрана от моите работи, става ли? — Очите й му казаха твърде много.
Той стана и се ухили.
— Да, да. Естествено. Не ме разбирай погрешно. Само си помислих, че би искала да положиш къдрава главица на рамото ми, за да ми разкажеш за проблемите си.
— Е, сгрешил си — каза тя троснато. — Аз нямам проблеми.
Фенър се ухили отново и излезе на улицата. „Значи ето каква била работата — помисли си той. — Кърли се е размекнала по Карлос, но не може да стигне доникъде. Доста тежко е да си паднеш по малък плъх като него.“
Повървя известно време по тесни улички, върна се, влезе в един бар, за да пийне нещо, и през цялото време проверяваше дали някой не го следи. Когато се увери, че няма такова нещо, отново се запъти към центъра.
Стигна до сградата, в която се помещаваха федералните власти, обиколи отпред няколко пъти, като внимателно наблюдаваше улицата, след това се шмугна във входа и с асансьора се изкачи до кантората на ФБР.
Представителят на ФБР се казваше Хоскис. Той стана и му протегна влажната си ръка.
Фенър се ръкува и седна тежко на стола срещу него. Извади документите си от вътрешния джоб и му ги подаде.
— Казвам се Фенър. Ето това е разрешителното, което ми позволява да работя като частен детектив. Тук съм във връзка със задача, възложена ми от мой клиент, и искам да ви съобщя някои факти.
Хоскис прегледа документите, намръщи се, после попита:
— Фенър? Този, който разнищи случая с отвличането на Бландиш?
Фенър кимна.
— Това е добре — ухили се Хоскис. — Познавах Бренън. Той ми разказа тази история. Е, ако мога да помогна с нещо, не виждам защо не. Ще се радвам да го направя.
— Не мога да съобщя всичко, но търся едно момиче. По някакъв начин в цялата работа е замесен Карлос. Уредих да ме препоръчат пред него и сега се закачих за бандата им. Искам да знаете това, защото не желая да си имам неприятности с вашите момчета. Тази вечер отивам с Райгър да прибера пратка китайци. Ще тръгнем някъде около осем. Реших, че може би ще ви е интересно да го чуете.
Хоскис изду бузи.
— По дяволите! — каза той. — Изглежда нямате представа с каква шайка се захващате. Ако Карлос научи за този разговор, ще ви направи на храна за котки. Този тип е най-опасният плъх по крайбрежието.
Фенър вдигна рамене.
— Знам това — отговори той. — Внимавам. Не мисля, че някой ме е видял да идвам тук. Защо още не сте разбишкали тази банда?
— Нямаме доказателства. Знаем каква им е играта, но никога не сме ги хващали докато я играят. Разполагаме със самолети и катери в бреговата охрана, но някак си успяват да се промушат без проблеми. Веднъж ги хванахме, но на борда нямаше нищо. Те са жестоки. Имам чувството, че са хвърлили чужденците в океана, веднага щом са зърнали нашите патрули.
Фенър се почеса по главата.
— Ако ни заловите тази нощ, ще трябва някак си да ме оставите да се измъкна. Ще ми се да видя Райгър зад решетките, но аз трябва да остана навън, за да мога да продължа работата си.