— Карлос никога не идва с вас, нали?
— Защо му е да идва? — отвърна той кратко.
Райгър зави в южна посока.
— Ти никога не преставаш да задаваш въпроси, нали? — попита той.
През останалото време не разговаряха. Когато стигнаха до пристанището, те паркираха колата и бързо преминаха покрай редицата малки лодки. Един висок негър и Бъгси ги чакаха край четиридесетфутова лодка. Веднага щом ги видя, негърът се качи на борда и изчезна в трюма. Бъгси беше готов да я отвърже от кея.
Докато Милър се качваше на борда, Райгър каза:
— Няма да правиш нищо, докато не дойдат до теб. Когато се качат ще ги гледаш какво правят. Никой не трябва да има оръжие. Най-сигурният начин е да ги накараш да се съблекат, когато дойдат тук. Отнема повече време, но пък е сигурно. Ако ти се стори, че някой от тях има пистолет, трябва да му го вземеш. Ако ти се стори, че някой започва някаква дивотия, дай му да разбере. Милър ще ги поема от теб и ще ги вкарва в предната каюта.
— О’кей — каза Фенър и последва Райгър на борда.
Бъгси откачи въжето и го хвърли на Райгър. Махна с ръка на Фенър.
— Приятно пътуване — пожела му той.
Негърът запали двигателя и лодката започна леко да вибрира. Милър вече беше застанал зад руля. Райгър каза:
— О’кей, пускай я да върви — и зад лодката заклокочи бяла пяна.
Райгър отиде до малкия, но мощен прожектор на предната палуба. Клекна зад него и запали цигара. Гърбът му беше навъсен и отблъскващ, така че Фенър не отиде при него. Вместо това той слезе в рубката при Милър и се настани удобно.
— В колко часа ще вземем тези типове? — попита той Милър.
— Някъде около десет — отвърна той.
Когато лодката се отправи в открито море, изведнъж стана хладно и заваля ситен дъжд. Нямаше луна и видимостта беше лоша. Фенър потрепери леко и запали цигара. Милър му каза:
— Човек постепенно свиква с тези пътувания. Ако ти е студено, отиди в машинното. Там е по-топло.
Фенър остана при него още малко, после тръгна към машинното. Забеляза, че Райгър все още седи неподвижен зад прожектора.
Лодката се люлееше доста силно на вълните и Фенър скоро изгуби интерес към пушенето. Негърът не каза нито дума. От време на време избелваше очи към Фенър, но не проговори.
След известно време Милър му извика и Фенър отиде при него. Посочи с ръка. Някъде далеч се виждаше мигаща светлина. Милър беше сменил курса и лодката се движеше право срещу нея.
— Предполагам, че това е нашият човек — каза той.
Райгър внезапно запали прожектора и почти веднага го изгаси.
Фенър чу много слаб шум от самолет. Усмихна се в тъмното. Милър също го чу. Той се озъби срещу Райгър:
— Самолет!
Райгър стана и се завзира в тъмнината над тях. След това бързо изгаси всички лампи на лодката. Продължиха да се движат през черна пелена.
Милър се обади ядосано:
— Тези брегови патрули ме дразнят.
Самолетът продължи да бръмчи и след няколко минути изчезна. Райгър запали отново прожектора, после го загаси. Другата светлина продължаваше да мига. Все повече се приближаваха до нея.
Милър му подаде едно фенерче.
— Отиди напред — каза му той. — Почти пристигнахме.
Фенър го пое и излезе от рубката. Когато намалиха скоростта, лодката потрепери.
Райгър, който беше на носа, извика:
— Спри мотора! — и с последно избоботване машината спря. Райгър се приближи до Фенър, като стъпваше внимателно, защото лодката се люлееше.
— Извади пистолета си и гледай какво правят тези типове — озъби се той. Държеше в ръце автомата. — Аз ще ти ги подавам. Проверявай дали нямат оръжие и ги пускай към Милър.
И двамата се вторачиха в мастилената тъмнина. Изведнъж Райгър запали малко фенерче. Беше чул весла.
Малка люшкаща се гребна лодка се приближи към тях. Фенър видя в нея четирима души и още двама на веслата. След това Райгър угаси фенерчето.
— Ослушвай се за онзи самолет — измърмори Райгър на Фенър. После, когато лодката меко се удари в техния борд, той отново запали фенерчето.
Слаб кокалест китаец се качи при тях.
— Тук водя четирима — каза той на Райгър. — Останалите ще доведа на още четири пъти.
— А специалната стока?
— Да, да. Това най-накрая.
Райгър се обърна към Фенър:
— О’кей, да започваме.
Той отстъпи назад и зачака. Китайците се качваха на борда един по един. Райгър ги броеше и ги пускаше един по един към Фенър, който на свой ред ги препращаше към Милър и оттам отиваха в предната каюта. Всички бяха облечени еднакво — стегнати ризи и панталони до коленете. Стояха пред Фенър като овце, докато ги опипваше за оръжие, преди да ги блъсне към Милър.
Лодката се върна още два пъти и това отне известно време. Кокалестият китаец, който през цялото време стоеше от дясната страна на Райгър, каза: