— О’кей, това е пратката. Сега ще се върна за специалната стока.
Райгър се обърна към Милър:
— Залости ли ги вътре? — На Фенър му се стори, че е разтревожен.
— Да — увери го Милър.
Фенър се чудеше каква ли е „специалната“ стока. Изведнъж долови някакво напрежение между Райгър и Милър. Всички стояха и се ослушваха в тъмнината в очакване на лодката. Най-накрая чу тихия плясък на весла. Рагър запали фенерчето и с дългата кука придърпа лодката.
Кокалестият китаец се качи на борда. Протегна се надолу и единият от гребците му подаде нещо. Кратко дръпване, и специалната стока се озова на борда.
— Не се тревожи за това — каза Райгър на Фенър.
Фенър освети специалната стока с фенерчето си. Изръмжа тихо. Беше момиче. Предполагаше нещо такова. Беше на тринадесет или на четиринадесет години, китайче и при това хубаво. Имаше много уплашен вид и му беше студено. Беше облечено със същата стегната риза и панталони до коленете.
Райгър изруга и изби фенерчето от ръката му.
— Махни това — процеди той през зъби. — Милър, скрий я!
Райгър се обърна към кокалестия китаец, който му подаде нещо увито в намаслена хартия, и после скочи в лодката. След малко тя изчезна в тъмнината.
— За такъв бизнес дават хубави присъди — процеди Фенър през зъби.
— Така ли? — отвърна Райгър. — Да не би да си подмокрил гащите?
— Трябваше да ми кажете, че превозвате и жени. С такова нещо не можеш лесно да се измъкнеш.
— А ти какво мислиш? Една мацка струва колкото десет китайци, ако успееш да я намериш. Така че млъквай.
Фенър не каза нищо и остави Райгър да отиде до рубката. Замисли се. Това ли беше отговорът на гатанката? Бяха качили дванадесет жълти и една жена. Това ли е имала предвид сестрата на Мериан? Или беше съвпадение. Нямаше представа.
Милър изкрещя:
— Закарай я отзад, Райгър! Стига толкова!
— Добре, кажи на чернилката да пали — отвърна Райгър.
Двигателят забоботи и лодката потрепери. Фенър седна с гръб към рубката и се вгледа в тъмнината. Напрегна слух с надеждата да чуе патрулни катери. Нито чу, нито видя нещо.
Изведнаж Райгър извика:
— Рос! Къде, по дяволите, се дяна? Ей, Рос!
Фенър се спусна при него.
— Какво има? Уплаши се от тъмното ли?
— Слушай, умнико, зарежи шегичките, а? Отиди в каютата и ги завържи един за друг. Ето там са белезниците.
Фенър погледна в ъгъла и видя белезници с ръждясали вериги.
— Защо? — попита той.
— Защо според теб? Трябва да внимаваме. Ако ни подгони патрулен катер, ги хвърляме в морето. Като са завързани, се давят по-бързо.
— За всичко сте помислили — каза Фенър. — Сам го направи. Това не е моя работа.
Райгър го изгледа в светлината на навигационната лампа.
— Не знам защо ми се струва, че няма да имаме много полза от теб. — Райгър взе белезниците, излезе от рубката и изчезна.
Фенър направи физиономия. Не знаеше още колко дълго ще може да издържи. Беше научил почти всичко, което го интересуваше. Сега всичко зависеше от това, което имаше да каже Глори Лидлър. Ако чуеше от нея онова, което се надяваше, вече би могъл да нанесе удар и да измете цялата тази гадост.
Приглушен изстрел отново върна вниманието му към лодката. Напрегна слух и погледна напред, но не видя нищо. След малко Райгър се върна в рубката.
Фенър го погледна, когато пое управлението. Лицето му беше намръщено и студено.
— Неприятности? — попита Фенър.
Райгър се ухили.
— Не им харесаха белезниците. Трябваше да прострелям един в крака, за да се успокоят.
Фенър прокара ръка през косата си. Дъждът беше спрял, но той усещаше влага и студ.
— Иди и кажи на Милър да наглежда онази кучка — изведнъж каза Райгър. — Нямаше вид на много буйна, но ако започне да пищи, ще стане дявол на магаре.
Фенър отиде отзад, до малката кабина на кърмата. Влезе вътре и спря. Милър се боричкаше с момичето. То се отбраняваше тихо, от носа и устните му течеше кръв.
Фенър направи крачка напред и сграбчи Милър за яката. Вдигна го и го отдели от момичето. Хвана го по-добре и с юмрук го изпрати в отсрещната стена на малката кабина.
Милър бавно се изправи до седнало положение. Изкриви очи и ги насочи към Фенър.
— Махай се оттук и ме остави на мира — каза той с надебелял глас.
Фенър не отговори. Стоеше прав и ръцете му висяха отстрани. Милър се огледа, видя момичето и изпълзя върху него.
Фенър, с побеляло лице и стиснати устни, извади пистолета си и го хвана за късата цев. Спря дишането си и удари Милър по темето. Той се изпъна назад и се отпусна. Потрепери, сякаш се опитваше да овладее мускулите си, и челото му удари дъските.