Фенър прибра пистолета си и измъкна Милър от кабината.
Райгър подаде глава от рубката.
— Какво, по дяволите, става там? — изкрещя той.
Фенър не му обърна внимание. Пусна Милър на палубата.
Той седна, хванал с ръце главата си. Последва порой от ругатни. Фенър не погледна към него, а отиде до рубката и слезе в нея.
— Какво става? — попита Райгър.
Фенър положи известно усилие, за да овладее гласа си.
— Тази отрепка Милър беше налетяла на момичето. Праснах му един.
Райгър вдигна рамене с безразличие.
— Голяма работа като е налетял.
Фенър не каза нищо. Наблюдаваше една малка светлинка, която се приближаваше откъм левия борд. Бързо отмести поглед, преди Райгър да я е забелязал. Чудеше се дали не е патрулен катер.
Милър се беше изправил на крака и изкрещя предупредително. Райгър погледна и завъртя руля.
— Бреговата охрана — каза той. — Може би няма да ни забележат.
Лодката още се движеше без светлини, но луната се беше издигнала над облаците и бялата боя на лодката се виждаше много добре. Фенър видя как светлинката зави леко и тръгна към тях.
— Видели са ни — каза тихо той.
Райгър изкрещя на Милър и даде пълна газ на двигателя. Милър слезе със залитане в рубката. Изгледа Фенър убийствено, но Райгър се озъби:
— Поеми руля. Аз ще извадя автоматите. Може би те са по-бързи от нас.
Милър пое управлението, а Райгър изчезна към кърмата. Фенър се качи на палубата и го последва. Светлината се приближаваше и на лунната светлина успя да различи очертанията на лодката. Наистина беше бърза. Видя колко много над водата се е издигнал носът й.
— Този катер ще ни настигне — каза той на Райгър.
Райгър изкрещя на негъра в машинното и той му подаде автомат „Томсън“. Райгър го даде на Фенър и се наведе да поеме още един.
— Отиди до левия борд. Не спирай да стреляш — каза Райгър и залегна.
Фенър също залегна. Изстреля два откоса, като внимаваше куршумите да отиват високо над катера. Почти веднага след него изтрака и автоматът на Райгър. Дори и от мястото си, Фенър успя да види треските, които се разхвърчаха от носа на приближаващия се катер.
Отговориха на стрелбата им и Фенър наведе глава. Виждаше дългите жълти пламъци и чуваше ударите на куршумите в борда. Огънят беше толкова силен, че нито той, нито Райгър можеха да се надигнат и да отговорят.
Милър, прикрит в рубката, изкрещя:
— Направете нещо! След няколко секунди ще ни спипат!
Райгър погледна иззад прикритието си, видя, че катера е на около шест фута от тях и пак се скри, защото отново се разхвърчаха трески.
Фенър се обърна. Видя залегналия Райгър. Той изкрещя:
— Сега ще те заболят ушите — и хвърли в катера малък объл предмет.
Последваха ослепителен блясък и силна експлозия. Веднага след това катерът се наклони на една страна.
— Поддържай скоростта! — извика Райгър на Милър и седна, за да може да гледа как катерът се обвива в пламъци.
Допълзя до Фенър и му каза:
— За първи път правим този трик. Карлос е умен човек. Ако не бяхме взели с нас тази лимонка, сега рибите щяха да похапват китайци, а ние щяхме да сме били път на вятъра.
Фенър изсумтя. Не можеше да отдели поглед от горящия катер, който вече се превръщаше в червен отблясък. Изправи се бавно на крака. Райгър вече беше отишъл към носа. Посочи му малка зелена светлинка, която мигаше в далечината. Милър леко зави.
— Това е човекът, който ще получи стоката — извика Райгър. — Отървахме се.
Фенър гледаше как зелената светлина се приближава. Знаеше, че е крайно време да започне да действа. Достатъчно си беше играл с Карлос.
Фенър се прибра в хотела си малко след два часа сутринта. Още преди да запали лампата, вече знаеше, че в стаята му има някой. Не чу нищо, но беше сигурен, че не е сам. Влезе вътре, като се чувстваше неприятно изложен на показ в осветените очертания на вратата. Във въздуха имаше нещо — аромат. Бръкна под сакото си и извади пистолета, после посегна към електрическия ключ и запали лампата.
Женските дрехи в долния край на леглото уловиха погледа му. Черна рокля, купчина дантели, черни обувки.
Глори Лидлър се изправи в леглото. Двете й голи ръце се показваха над чаршафа и здраво го притискаха към гърдите й. Когато видя кой е, тя отново легна и оправи златисточервената си коса върху неговата възглавница.
Фенър прибра пистолета. Сега си мислеше само, че е уморен, и че ще трябва да махне чаршафите, когато тя си отиде. Не му допадаше мисълта да спи в същите.
Глори му се усмихна сънливо.
Фенър отиде до лампиона, запали го и угаси голямата лампа. Светлината беше по-мека, но осветяваше пода ярко. На килима видя две червени петънца, които преди не бяха там. Погледна ги по-внимателно, после и обувките й. И на тях имаше червени петна, сякаш беше стъпвала върху нещо. Не можеше да бъде сигурен, без да ги вдигне. Почти не се съмняваше, че са от кръв, но беше рано тя да забележи, че е разбрал.