— Да — отвърна тя.
Той кимна, сякаш беше очаквал тъкмо този отговор.
— Някой го е изнесъл оттам. Не знам защо го е направил. Ако искаха да се отърват, можеха да накиснат теб. Или си го убила ти и си го хвърлила през борда, или някой друг, който се е върнал да махне трупа поради някаква причина. Може никой да не се е върнал, а ти да си го хвърлила през борда.
Глори му показа дългите си ръце.
— Мислиш ли, че бих могла? Той беше много тежък.
Фенър си спомни почти перпендикулярната стълба, водеща надолу към каютата, и поклати глава.
— Не — каза той. — Предполагам, че не би могла. Цветът на лицето й се възвърна и тя вече не изглеждаше толкова притеснена.
— Щом са го скрили — каза тя, — никой няма да разбере, че е умрял, нали?
— Точно така — отвърна Фенър с прозявка.
Тя се сгуши в леглото и дръпна възглавницата от таблата.
— Не мислиш ли, че е много хубавичко в това легло? — Очите й отново станаха закачливи.
Фенър попита:
— Къде е сестра ти Мериан?
Тя подскочи по-малко от инч, но изглеждаше така, сякаш е скочила цял ярд. Фенър се наведе над нея и я обърна. Гледаше уплашено.
— Къде е сестра ти? — повтори той.
— А ти какво знаеш за нея? И откъде знаеш за нея? — попита тя.
Фенър седна близо.
— Приличате си като две капки вода. Никога не съм виждал такава прилика.
Той бръкна в джоба си и извади писмото, което беше намерил в чантата на Мериан.
— Погледни това.
Тя го прочете с безизразно лице, после каза:
— Нямам представа. Кой е Пио? Кой е Нулън?
Фенър отиде до масичката, взе топ хартия за писма и химикалка и й ги подаде.
— Препиши го.
Тя понечи да се надигне, но той я спря:
— Чакай! — И отиде до гардероба, взе горнището на пижамата си и го хвърли върху нея. След това влезе в банята и изчака няколко секунди. Когато излезе, тя беше с пижамата и навиваше ръкавите й.
— Защо искаш да го препиша? — попита тя.
— Препиши го! — Каза й го строго.
Тя започна да драска по хартията и след малко му подаде резултата. Той сравни почерците. Нямаха нищо общо помежду си. Остави листата върху масата и се заразхожда бавно нагоре-надолу из стаята. Тя го гледаше нервно.
— Ти имаш сестра, нали? — попита той накрая.
Тя се поколеба, после отговори:
— Да. Но не сме се виждали от много време.
— Колко много? Защо не сте се виждали?
— Четири или пет години, не помня точно. Мериан и аз не се разбирахме много добре. Тя ми даваше напътствия как да живея. Не се карахме, но тя непрекъснато ми даваше напътствия. Така че когато татко умря, ние се разделихме.
— Лъжеш — каза Фенър полека. — Ако не сте се виждали от толкова много време, защо ще й е да идва при мен да вдига пушилка, че сестра й е изчезнала?
На бузите на Глори се появиха две малки червени петънца.
— Не знаех, че е идвала при теб. А и кой си ти, в края на краищата?
— Няма значение кой съм. Кога видя Мериан за последен път?
Глори се нацупи.
— Бях в Ню Йорк с Хари. Срещнахме се случайно. Беше преди около две седмици. Ние бяхме тръгнали на разходка. Мериан ми каза да отида в нейния хотел. Съгласих се, защото тя много настояваше. Но бях с Хари, а тя не можеше да го търпи, така че й се измъкнах и се върнах във Флорида.
Фенър се приближи и седна на леглото.
— Или ми разказваш купчина лъжи — каза той, — или в цялата история има нещо, което не знам.
Глори поклати глава отрицателно.
— Не лъжа — каза тя. — Откъде-накъде?
— Слушай, споменавала ли си пред сестра си нещо за дванадесет китайци?
— Дванадесет китайци? Откъде-накъде?
— Престани да повтаряш „откъде-накъде“ — каза Фенър ядосано. — Объркваш ме!
Доколкото можеше да прецени, сега, след като беше срещнал това момиче, не беше стигнал по-далеч, отколкото беше в началото. Помисли малко, после попита:
— Защо Лидлър? Защо не Дейли?
— Лидлър съм по мъж — отвърна Глори. — Разведох се преди една година.
Фенър изсумтя:
— Къде е мъжът ти?
Тя поклати глава.
— Не знам. Защо?
Фенър не отговори. Вместо това каза:
— Сестра ти беше убита миналата седмица в една къща в Бруклин.
Последва дълга пауза.
— Не вярвам — каза най-накрая Глори.
Очите й се местеха нагоре-надолу по лицето му. Той вдигна рамене.
— Не е необходимо да вярваш. Но че беше убита, беше. Хареса ми това момиче. Дойде при мен за помощ. Не ми хареса начинът, по който свърши, така че си обещах да подредя този, който я е убил.
Тя хвана ръкава на сакото му. Започна да го усуква и разтърсва.
— Мериан е мъртва?! И си седнал тук да ми го казваш по този начин? Нямаш ли капчица жалост към мен? Мериан… Мериан…