Фенър улови китката й и освободи ръкава си.
— Зарежи това — каза й той. — Не умееш да се преструваш. Не даваш пет пари за това, което се е случило с Мериан.
Глори го изгледа и после се изкиска. Сложи ръка върху устата си и придоби стреснат вид.
— Не трябваше да правя това — каза тя. — Представи си само! Мериан убита!
Тя се обърна в леглото и зарови лице във възглавницата. Раменете й се затресоха от смях.
На Фенър внезапно му хрумна нещо. Той я хвана за тила, натисна лицето й във възглавницата, а с другата си ръка дръпна надолу чаршафа. Без да я пуска, той вдигна горнището на пижамата над раменете й и внимателно огледа гърба й. След това спусна пижамата, вдигна чаршафа и стана.
Глори се обърна със светнали очи.
— Защо? Защо направи това?
— Знаеш ли, че целия гръб на сестра ти беше насинен?
— Ти знаеш всичко, нали? — Тя започна да плаче.
Когато Фенър видя сълзите, стичащи се от очите й, отиде до прозореца. Почувства се ужасно уморен. Изведнъж й каза:
— Утре ще поговорим повече — и тръгна към вратата.
Риданията й го последваха надолу по стълбите. „Ако нещо не се случи скоро, ще полудея“ — помисли си той и се запъти към рецепцията, за да си вземе друга стая.
Ярката слънчева светлина се промушваше през щорите и хвърляше сенки като от затворнически решетки върху леглото му.
Часовникът долу глухо започна да отмерва десет и той се размърда неспокойно. При осмия удар отвори очи и изръмжа. Още чувстваше умора и главата леко го наболяваше. Едва долови слънчевата светлина и пак затвори очи. После, когато мозъкът му се бореше да се освободи от съня, той усети някаква тежест в долния край на леглото и аромат във въздуха. Глори се изкиска. Той я погледна полупримижал и полусъбудените му сетива му казаха, че е много хубава. Беше се облегнала на таблата на леглото, дългите й крака бяха присвити към тялото, а пръстите й бяха преплетени на коленете. Брадичката й беше подпряна във вдлъбнатината между коленете, а очите й гледаха към Фенър весело.
— Когато спиш, изглеждаш мил и хубав — каза му тя. — Не е ли чудесно?
Фенър се изправи с мъка в седнало положение. Прокара ръка през косата си. Чувстваше се ужасно.
— Имаш ли нещо против да си отидеш? Когато ми потрябваш, ще те извикам. По принцип не обичам непознати жени в спалнята си. Старомоден съм и лесно се шокирам.
Глори се изкиска.
— Ти си готин — каза му тя простичко.
Фенър изпъшка. Сега, когато седеше, главоболът беше нетърпим.
— Отивай си — каза той. — Чупката! Марш!
Глори разпери ръце широко. Невероятно сините й очи искряха.
— Не ме ли харесваш? Не мислиш ли, че съм чудесна? — попита тя.
Фенър каза с раздразнение:
— Няма ли да се махнеш?
Глори слезе от леглото. Беше смешна с неговата пижама. Висеше по нея като торба.
— Приличаш на нещо, което котката е домъкнала от улицата. Защо не отидеш да се облечеш, после можем да закусим и пак да си поприказваме?
Глори се изкиска и започна да танцува из стаята. Фенър си помисли, че това е най-красивата поквара, която някога е виждал.
Тя се засмя.
— Не може да не ме харесваш — каза му.
Фенър се подпря на лакът.
— Върви си — каза той сериозно. — Точно сега не искам да ме безпокоят.
— Наистина ли искаш да си отида? — съмнението пропълзя на лицето й бавно, като голям облак, закриващ луната.
Приближи се до леглото седна близо до него.
Фенър кимна.
— Обирай си крушите, сестро. Ще се видим по-късно.
За миг му се стори, че смята да го удари. Но тя стана и излезе от стаята, като остави вратата отворена. Фенър стана и я затвори с ритник, после влезе в банята. „Какво чудесно начало на деня“ — помисли си той.
След душа се почувства по-добре и позвъни за кафе. Когато келнерът го донесе, той беше облечен. Две чаши го оправиха и той се запъти към стаята на Глори. Тя се беше облекла. Черната й вечерна рокля беше някак си не на място в слънчевата светлина. Тя стоеше до прозореца и гледаше към улицата.
Фенър влезе и внимателно затвори вратата след себе си.
— Какво ще правиш сега? — попита я той.
Глори се обърна и му се усмихна. Беше доста впечатляваща гледка. Очите й бяха широко отворени, искрени, добронамерени.
— Какво мога да направя?
Той се облегна на стената и я изгледа замислено. Най-накрая каза:
— Трудно ми е да те разбера. Мислех, че ще си имам много неприятности с теб. Сега виждам, че не съм бил прав.
Тя се обърна с гръб към прозореца.
— Още мисля, че си готин. — И добави: — Мисля, че ще си падна по теб.
Погледът на Фенър се плъзна покрай нея и се спря на улицата. Черната лимузина беше там. Беше я виждал и преди. Когато тръгна напред, през засенчения с перденце прозорец се показа мъжка ръка. Слънчевата светлина се отрази в един пистолет. Тази мигновена гледка го парализира, забави го със секунда. Чу приглушеното пукване и Глори изпищя. Не силно. Изпищя тихо, дрезгаво. После падна на колене. Преди Фенър да успее да направи каквото и да било, тя се отпусна на пода.