Лимузината се отдалечи бързо. Всичко стана за миг и никой на улицата не изглеждаше да е забелязал какво е станало. Фенър се наведе през прозореца и видя как колата завива зад ъгъла и изчезва.
Върна се бързо назад и коленичи. Докато обръщаше Глори, дясната му ръка попадна на мокро петно, съвсем малко над хълбока й. Беше силно пребледняла, но дишаше. Фенър взе една възглавничка от близкия стол и я мушна под главата й. След това изтича в банята. Напълни един леген с вода и извади малката чантичка за оказване на първа помощ, която винаги носене със себе си.
Когато прекоси стаята, тя го наблюдаваше с разширени от страх очи. Попита го:
— Нищо не мога да почувствам. Лошо ли съм ранена?
Фенър коленичи.
— Успокой се. Ще погледнем и ще видим.
Отвори чантичката и извади скалпел.
— Роклята ти ще трябва да отиде — каза той и внимателно разряза коприната.
— Радвам се, че бях с теб — каза тя и се разплака.
Фенър сряза горния край на ластичния й колан.
— Дръж се здраво — каза той като пипаше чевръсто. — От болката може да се сгърчиш.
Той разгледа раната и се ухили.
— Е, дявол да го вземе, това е само драскотина. Куршумът е направил бразда в хълбока ти.
— Страхувах се, че мога да умра — каза тя.
— Аз също. — Фенър я превърза умело. — Както и да е, изстрелът не беше лош. Този тип умее да стреля.
— Сега ме заболя — обади се Глори с помръкнал глас.
— Няма как, ще те боли малко — Фенър се изправи и я погледна от високо. — Няколко дни ще трябва да лежиш. Може би това ще те предпази от други лудории. Ще те закарам у дома. Къде живееш?
Тя отклони погледа си от него, лицето й изведнъж помръкна, след това се изкиска и завърши с болезнен стон.
— Нямам дом — отвърна тя и сложи ръката си отстрани.
— А къде живееше, преди да тръгнеш с Тейлър?
Тя го погледна остро и отклони поглед.
— Не съм ходила с Хари…
Фенър коленичи до нея.
— Ти си непоправима малка лъжкиня — каза той. — Снощи ми обясни, че с него сте били заедно в Ню Йорк. Сега ми разправяш, че не си ходела с него. Кажи ми истината.
— Струва ми се, че си детектив — отвърна тя нервно.
Фенър изсумтя.
— Слушай, червенокоса хубавице, не можеш цял ден да се търкаляш на пода, нали? Трябва да те заведа някъде. Или ще ми кажеш къде живееш, или ще повикам линейка.
— Искам да остана тук — каза тя.
Фенър се усмихна неприятно.
— Нямам намерение да ти ставам бавачка. Имам прекалено много работа.
— Тук съм на сигурно място — каза тя.
Фенър млъкна, замисли се, и каза:
— Аха.
Отиде до леглото и дръпна чаршафа надолу. След това я вдигна много внимателно и я сложи на един стол. Докато правеше тора, тя беше прехапала устната си. Разряза роклята със скалпела докрай.
— Каква гадост — каза тя и толкова пребледня, че му се стори, че ще припадне.
— Търпи малко — отговори Фенър и я изправи. — Дръж се.
Тя опря лицето си в неговото.
— Ти си готин — прошепна му.
Фенър рязко се дръпна.
— Престани с това! — каза й ядосано и я занесе до леглото. Беше доволен, че отново е завита.
Лежеше със златисточервеникавата си коса на възглавницата и го гледаше. Изведнъж му се стори много млада и беззащитна. Каза му:
— Искам да ти прошепна нещо.
— Опитай с някой друг, който има бакенбарди.
Тя протегна ръцете си към него:
— Моля те!
Фенър се наведе и тя го целуна. Устните й бяха много меки. Това беше просто една младежка целувка и той я хареса много. Изправи се и приглади косата си.
— Стой спокойно — каза й. — Ще уредя нещата.
Дръпна чаршафа до брадичката й, вдигна роклята й и другите мръсотии, след което слезе долу.
Управителят на хотела го изгледа със странен поглед. Фенър се почувства притеснен.
— Приятелката ми малко пострада. Ще трябва да остане на легло. Искам да изпратите някой да й купи нощница и каквото още поиска. Запишете всичко в моята сметка.
Управителят отговори съвсем сериозно:
— Това е малко необичайно…
Фенър го прекъсна:
— Съгласен съм, че е необичайно, но не е чак толкова, че да трябва да разиграваш цирк, така че, действай.
Отиде до една телефонна кабина и набра номер. Чу дрезгав глас.
— Бъгси? — попита Фенър. — Слушай, Бъгси, имам работа за теб. Аха, точно такава, каквато търсиш. Ела в хотела и си вземи патлака.