Влезе в барчето и си поръча два пръста ръжено уиски. Струваше му се, че има нужда от едно питие след цялата тази възбуда. Докато чакаше Бъгси, си спомни нещо. Извади портфейла си. Когато го отвори, лицето му се смръщи.
— Много странно — каза той.
Всичките му пари и документи бяха в лявата половина, а си спомняше, че вчера някои бяха в лявата, а други — в дясната. Внимателно прегледа всичко и преброи парите. Доколкото можеше да си спомни, нищо не липсваше. После каза:
— Да, да — защото снимката на Кърли вече не беше в портфейла му. Още веднъж прегледа внимателно съдържанието му, но я нямаше. Мушна го в джоба си и замислено изпи уискито.
Освен ако някой не беше влизал в стаята му докато спи, някой друг, а не Глори, снимката не би могла да е далеч. Но повече нямаше да може да минава за Рос. Тя, или който е тършувал в джобовете му, няма как да не е видял разрешителното му и документите му. Запали цигара и зачака Бъгси. Беше сигурен, че ще си загуби времето, ако веднага се опита да изкопчи нещо от Глори. Ще се направи, че й е зле и толкова.
Бъгси влезе в бара с изражението, което придобиват кучетата, когато надушват, че наблизо има кокал. Беше с лекьосан сив костюм на квадратчета и мазна светла филцова шапка. Фенър се улови, че се чуди, дали не е поникнала на главата му.
Бъгси изтри устата си с опакото на дланта си и погледна редицата бутилки с очакваща усмивка. Фенър му поръча една голяма бира и го заведе в далечния край на залата. Когато седнаха, му каза:
— Слушай, приятелче, искаш ли да работиш за мен?
Очичките на Бъгси се разшириха.
— Не разбирам — отговори той.
— Имам една работа, която може и да ти хареса. Не е кой знае какво, но въпреки това струва петдесет долара. Ако ти и аз се разберем, може да ти плащам и заплата, но това ще значи да цункаш Карлос за сбогом.
— Ти вече не работиш ли за Карлос?
Фенър поклати глава.
— Не. Не ми харесва играта му. Смърди.
Бъгси се почеса по главата.
— На Карлос няма да му хареса тази работа — каза той притеснено.
— Остави го Карлос. Щом не искам да играя, значи не искам и това е.
Бъгси тръсна глава.
— Как ще спечеля петдесетте долара? — попита той нетърпеливо.
— Работата е сладка и не иска много усилия и тревоги. Помниш ли мацката от „Нанси М“.
Бъгси прекара език по устните си.
— Бих ли могъл да я забравя? Каква жена!
— Сега е горе, в леглото ми.
Бъгси разля бирата си. Кръглото му като луна лице изразяваше изненада.
— В твоето легло? — попита той. Фенър кимна.
— Какъв тип?! — Бъгси беше преизпълнен с възхищение. — Бас хващам, че ти е струвало торба пара, за да я закараш горе.
Фенър отново поклати глава.
— Истината е, че трябваше да се боря, за да я държа настрана.
Бъгси сложи на масата чашата с бира и тя издрънча.
— Не се ли майтапиш? Не би лъгал за такова нещо, нали?
— Не. Тя е горе, и в това няма никакво съмнение.
Бъгси потъна в мисли, след това каза с дрезгав съзаклятнически шепот:
— Би могъл да ми кажеш как го правиш. Такива неща е полезно да се знаят.
Фенър реши, че е време да се залавят за работа.
— Остави подробностите, мой човек. Някакъв тип извади пистолета си и й откъсна малко месо от хълбока. Този тип може да намине пак и този път да свърши по-добра работа. Искам да седиш до нея с патлак и да се погрижиш това да не стане.
— И плащаш за такава работа петдесетачка? — гласът му беше слаб и сякаш някой го душеше.
Фенър го изгледа учудено:
— Не са ли достатъчно?
— Но това е смешно! Бих го направил и без пари. Може пък и да си падне по мен!
Фенър се изправи.
— О’кей, да се качваме горе. Ще те запозная с дамата. Само не си мисли туй-онуй. Ще стоиш отвън, ясно ли е? Жени като нея нямат много време за биячи. Ти сам каза това, нали?
Малко съкрушен, Бъгси го последва по стълбите. Фенър почука на вратата и влезе. Глори беше с розова копринена нощница, цялата в панделки и дантели. Когато Фенър спря и я изгледа, тя се изкиска.
— Не е ли фантастична? — попита тя. — Сам ли я избра?
Фенър поклати глава.
— Водя ти охрана — каза той. — Това е Бъгси. Той ще се навърта наоколо и ще пропъжда злите мъже.
Тя изгледа Бъгси от горе до долу с изненада.
— Но той самият изглежда е от тях. Хайде, Бъгси, ела се запознай с една хубава дама.
Бъгси стоеше на прага зяпнал.
Фенър се протегна, взе един стол и го остави навън пред вратата.
— Той ще стои там и ще работи — каза Фенър мрачно. — Затова му плащам.
Избута Бъгси навън и кимна на Глори:
— Имам малко работа, после ще се върна да си поговорим. Ще стоиш спокойно, нали?
Преди да успее да му отговори, той излезе и затвори.