— Хващай се за работа — каза той на Бъгси — и стой извън стаята. Без глупости. Чаткаш ли?
Бъгси поклати глава.
— И да искам, нищо не мога да направя с такава като нея. Ами че от нея ми се завива свят!
От една телефонна будка извън хотела Фенър позвъни на федералната полиция. След малко му се обади Хоскис.
— Ти ли беше този, който хвърли бомба в лодката на моите хора? — попита той и гласът му звучеше ядосано.
— Остави това — каза Фенър. — Хората ти си го търсеха. Старомодни са. Карлос е пълен с нововъведения. Скоро ще използва и отровни газове.
Хоскис започна да ръмжи, но Фенър го прекъсна:
— Искам да открия голяма черна лимузина с три букви „С“ и две седмици на номера. Можеш ли да ми дадеш информацията бързо?
Хоскис отвърна:
— По-добре е да наминеш насам. Имам да ти кажа много неща.
Фенър погледна през изцапаното стъкло на кабината към улицата.
— Играя играта много отблизо. Повече няма да идвам при теб. Може би по-късно ще си уговорим някаква среща. Ще ми кажеш ли за лимузината?
— Чакай — изсумтя Хоскис.
Фенър се облегна на стъклото и зачете многобройните надписи по бялата боя. Когато Хоскис се обади отново, той му каза:
— Този град има нужда от почистване. Какви неща пишете по телефонните кабини…
Хоскис го прекъсна:
— Остави това. Мисля, че намерих колата. Мислиш ли че може наистина да е „автобусът“ на Хари Тейлър?
Фенър присви очи.
— Да, би могло.
— Има и други възможности, но си мисля, че Хари Тейлър е най-вероятният собственик.
— Другите нямат значение. За сега това е достатъчно. Слушай, Хоскис, ако ти поднеса Карлос и тайфата на тепсия, ще ми направиш ли една услуга?
Хоскис потвърди.
— Искам да знам всичко, което можеш да намериш за Тейлър и за една дама, наречена Глори Лидлър, и колкото се може повече за сестра й, Мериан Дейли. И Нулън. Трябва ми и неговата биография. Провери какво можеш да изровиш за Лидлър, бившия мъж на Глори. След като направиш това, искам да проучиш една друга дама, на име Кърли Робинс, която работи в погребалната агенция на Найтингейл. Също искам да знам, откъде Тейлър я познава.
Хоскис беше възбуден:
— Ей, това е много работа. За да изровя всичко, ще ми трябват пари!
Фенър изсумтя подигравателно.
— И каква е ползата от цялата ви организация, ако не можете да свършите дреболия като тази? Ти ми дай каквото искам, а аз ще ти дам Карлос и може би ще даря пет стотачки на клуба ти по ръчно плетиво.
Хоскис каза:
— О’кей, ще го направя, но ще ми трябва време.
— Разбира се, че ще ти трябва. Искам да започнеш от актовете за раждане и да стигнеш до наши дни. Искам всичко, не само отделни подробности.
— Слушай, за тази работа с бомбата — започна разгорещено Хоскис, но Фенър затвори.
Излезе от телефонната кабина, изтри длани с кърпата си и тръгна към „Дювъл стрийт“. Докато ходеше, умът му работеше. Значи Тейлър беше собственик на лимузината. Това му навя някои мисли. В цялата работа имаше нещо гнило. Глори Лидлър държеше в ръката си пет аса. Имаше ли тя някаква връзка с Карлос? Беше я хванал в една лъжа, защо да няма и друга? Сестра й беше казала: „Какво общо може да има тя с дванадесет китайци?“ Тя не би могла да го каже, ако Глори не й е казала за тези китайци. Ако писмото не беше написала Глори, а той не смяташе че е, тогава, кой? Очевидно, някой му го беше подхвърлил, за да го насочи към цялата тази работа. Следователно този, който го беше писал, искаше всичко да бъде разкрито. Почеркът беше женски. Само още една жена беше замесена в момента и това беше Кърли. Тя ли го беше писала? Или — мисълта така го стресна, че спря на средата на улицата — Мериан го беше написала сама?
Един дебел мъж се блъсна в него, заобиколи го и се извърна, за да му направи кисела физиономия. Фенър тръгна към Найтингейл.
Отвори вратата и звънецът издрънча. Иззад завесата неочаквано се появи Карлос. Сладникавата миризма на марихуана не беше изчезнала от дрехите му, а на фона на бялото му лице, очите му приличаха на парченца стъкло.
Фенър се стресна.
— Ковчег ли си избираш? — попита той с приятен глас.
— Търсиш ли нещо? — попита Карлос.
Фенър обиколи помещението.
— А, не. Дойдох да се видя с Найтингейл — отвърна той небрежно. — Добър човек, ако го опознаеш. Не те виждам често тук. Искаш да развълнуваш Кърли ли?
Карлос се облегна на плота. Атмосферата беше много нажежена.
— Милър каза, че на лодката си го ударил — каза Карлос. — Не обичам свадите сред моите хора.
Фенър повдигна вежди.
— Така ли? Много лошо. Защото всеки път, когато се опитва да оправи някоя пред мен, ще го удрям. Освен ако мадамата не го харесва.