Последва тишина. Карлос седна на леглото. Фенър знаеше, че сега би могъл да се справи с него. Ако другите двама се чупят, би могъл да го хване за врата и да си уреди сметките с него. Може би те щяха да се чупят. Трябваше само да изчака.
Карлос се приведе и го удари през лицето. После още веднъж, много силно. Фенър мигна, но не каза нищо. Карлос се отдръпна назад. От треперенето му леглото подрънкваше. Имаше безумен вид.
— Защо дойде тук? Какво се мъчиш да откриеш?
Фенър му отговори през зъби:
— Казах ти да не се захващаш с мен. Сега Бог ми е свидетел, че ще те погна. И няма да се откажа, докато не счупя гадното ти тънко вратле.
Милър избухна в силен писклив смях.
— Той е луд. Той е напълно откачил.
Карлос трябваше да скрие ръцете си в джобовете, защото трепереха много силно.
— Слушай, няма да ти се размине. Искам да знам какво правиш тук. Кажи ми бързо, иначе започваме.
Фенър изсумтя подигравателно. Полека заизмъква ръката си от въжето. Много бавно, така че да не забележат. Каза:
— Послушай ме и ме пусни да си вървя.
Карлос отстъпи назад и махна на биячите си.
— Хайде.
Райгър застана до леглото в момента, в който Фенър освободи ръката си. Кракът му светкавично описа дъга и го улучи точно под капачката на коляното. Онзи се присви, хванал крака си с две ръце. Очите му се разшириха и започна да псува. Фенър седна. Милър също се втурна към леглото, хвана го с две ръце за косата и започна да дърпа, но получи удар ниско долу. Доста сила вложи в този удар.
Милър се свлече на пода, хванал големия си корем с две ръце. Лицето му заблестя от пот, докато се превиваше и се мъчеше да си поеме въздух.
Карлос се отдръпна бързо. Беше уплашен. Фенър стана на крака и тръгна към него. Райгър хвана крака на леглото и задърпа. Фенър се мъчеше да достигне Карлос, който в страха си се беше отдалечил от вратата. Леглото ту се придвижваше напред, ту се връщаше обратно.
— Станете и го усмирете, дявол да ви вземе! — каза Карлос с писклив глас. — Престанете да се търкаляте по пода! — Извади пистолет и го насочи към Фенър. — Стой, където си! Ако мръднеш, ще ти пръсна черепа.
Фенър направи още една крачка напред заедно с леглото и Райгър.
— Давай — каза той. — Само това може да те отърве.
Милър се изправи на крака и се втурна. Дебелото му тяло събори Фенър върху леглото. Когато падна, дясната му ръка остана затисната отдолу и за миг Милър имаше възможност да го удря както си иска. Цапардоса го два пъти и Фенър не се почувства никак добре, но после измъкна единия си крак и успя да го изрита. Милър отново се изправи, а в това време Райгър се приближи отзад и го хвана за гърлото. Тогава Милър му нанесе няколко удара в корема. Беше дебел и отпуснат, но ударите му се усещаха. Фенър знаеше, че няма защо да се безпокои от него. Райгър беше опасният. Беше стиснал гърлото му като със стоманен обръч и Фенър почувства как започва да му се вие свят. Стъпи здраво на пода, стегна мускулите си и се изпъна. Той, леглото и Райгър паднаха назад с трясък. Райгър го пусна и се опита да се измъкне.
Фенър беше в лошо положение. Беше коленичил, лявата му ръка беше извита зад гърба му и леглото беше върху него. Единственият начин да се измъкне от това положение беше отново да вдигне леглото и да го извърти. Когато се изправи, Райгър го ритна. Улучи го зад коляното и той падна напред. Мускулите на завързаната му ръка сякаш пламнаха и, обезумял от болка, той стовари с всичка сила леглото върху Райгър. Желязото на таблата попадна точно под брадата му и Фенър натисна с цялото си тегло. Очите на Райгър тръгнаха да излизат от орбитите и той обезумял заразмахва ръце. Фенър продължи да натиска.
Милър дойде до него и започна да го удря по главата, но Фенър не спря. Райгър му беше в ръцете и знаеше, че ако се справи с него, с другите двама ще има повече шанс. Лицето на Райгър ставаше пурпурночерно и ръцете му се мятаха немощно. Карлос изтича и отметна леглото встрани. Райгър се обърна и се подпря на ръце и колене. Издаваше гърлен звук като куче, което повръща. Милър беше цепнал челото на Фенър точно над очите и струйката кръв му пречеше да вижда. Опипа със свободната си ръка. Заби пръсти в корема на Милър, стисна и завъртя. Чу се скимтене, Милър се опита да се измъкне, но Фенър не пускаше. Все още стиснал шепата месо, той надигна пак леглото и го стовари върху двамата.
Карлос ги гледаше през пружината, но не можеше да им помогне. Опита се да дръпне леглото, но Фенър го държеше здраво с лявата си ръка. Не пусна корема на Милър и той започна да рита и да пищи. Опита се пак да го удари по главата, но Фенър се изви и продължи да стиска.
Карлос изтича навън и Фенър го чу да крещи на испански. Милър внезапно се надигна и се отскубна. Беше станал зеленикавобял и немощно размахваше ръце. Лежеше и гледаше Фенър с уплашен поглед.