— Добре, добре — отвърна Кърли. — Писнало ми е от смелчаци като теб.
Фенър не каза нищо. Отпусна се назад и зачака. Кърли сбърчи чело.
— Найтингейл беше побеснял заради теб. Какво си направил?
Фенър я погледна, после каза:
— Не помня.
Кърли изсумтя.
— Каза ми, че Пио те е цапнал и те е закарал в бърлогата си на пристанището. Аз поисках да знам, какво става с теб. Когато му мина, Найтингейл стана неспокоен. Сметна, че няма да е честно към Гроти, ако не се погрижи за теб. Не се наложи дълго да го убеждавам да тръгне да те търси. Донесе те тук в доста лошо състояние. Някой те е обработвал. Каза ми да повикам лекар и да се грижа за теб.
Фенър не вярваше.
— Малкото копеленце ме е измъкнало от дупката на Карлос? И Карлос не е казал нищо?
Кърли изпусна една прозявка.
— Нямаше ги там. Всички бяха в хотела.
— Аха — каза Фенър.
Замисли се малко, после продължи:
— Коя дата сме днес?
Тя му каза и той попита:
— Още ли е май? — Кърли кимна.
Той пресметна с мъка. Беше стоял настрана от Глори в продължение на четири дни. Струваше му се, че е било много повече. След това попита:
— Карлос още ли не е питал за мен?
— Непрекъснато пита, но още не е разбрал че си тук — Кърли отново се прозя. — Може би ще се досети по-късно. Той проверява всички възможности.
Фенър се размърда. Прокара леко пръсти през косата си. Черепът му беше много болезнен на пипане.
— Никак няма да му харесаш, като разбере, че съм тук.
Кърли вдигна рамене.
— Така е — последва още една прозявка. — В леглото има много място. Ще се притесниш ли, ако дойда да поспя?
Фенър се усмихна:
— Идвай.
Кърли се усмихна и излезе от стаята. Върна се след малко, облечена с розов вълнен пеньоар. Фенър отбеляза:
— Съвсем по домашному.
Тя се приближи и седна на далечния край на леглото.
— Да, но така ми е топло — каза тя. Изрита чехлите и си съблече пеньоара. — Няма да повярваш, но винаги ми е студено в леглото. — Отдолу беше по тънка вълнена пижама.
Той я изчака да легне до него и каза:
— Този костюм за спане изглежда малко неромантично, нали?
Тя положи русата си глава на възглавницата.
— И какво от това? — Премигна с клепачи. — Уморена съм. Да се грижиш за човек като теб е доста уморително.
— Сигурно е така — каза Фенър. — Поспи. Ако искаш мога да ти попея.
— Глупости! — каза Кърли сънливо и затвори очи.
Фенър остана неподвижен в тъмнината и се опита да мисли. Все още се чувстваше замаян и умът му блуждаеше. След малко заспа и той.
Събуди го дневната светлина. Отвори очи и се огледа. Разбра, че тялото вече не го боли и че главата му е бистра. Въпреки че се почувства леко вдървен, когато се размърда, беше съвсем добре.
Кърли бавно се изправи в леглото и замига с очи.
— Здрасти — каза тя. — Как се справяш?
Фенър й се ухили. Усмивката му беше изкривена, но в нея участваха и очите му.
— Ти беше добра с мен — попита той. — Защо го правиш, скъпа?
Тя се подпря на лакът.
— Не си блъскай мозъка с това. Веднага щом те видях, си помислих, че си свестен.
Тя затвори очи.
— За какво мислиш? — попита Фенър сънливо.
Кърли докосна нежно лицето му с ръка.
— Мисля си колко ужасно е да попаднеш на човек като теб, когато е твърде късно.
Фенър се отдръпна.
— Не трябва да гледаш на нещата по този начин — каза й той сериозно.
Тя изведнъж се засмя, но очите й бяха тъжни.
— Ще ти направя закуска. Бръснач и четка има в банята.
Когато се избръсна, закуската го чакаше на масата. Фенър отиде и седна.
— Страхотно! — каза й той, като гледаше храната.
Халатът, който намери в шкафа изглежда беше на Найтингейл. Достигаше едва до коленете му и го стягаше в раменете.
Кърли му се изкиска.
— Невероятна гледка си!
Фенър бързо приключи със закуската и се наложи Кърли да отиде и да му изпържи още малко яйца.
— Май доста бързо се възстановяваш — каза му тя.
Фенър кимна.
— Страхотен съм. Кажи ми, Найтингейл означава ли нещо за теб?
Тя му наля още кафе.
— Свикнала съм с него. Заедно сме от две години. Мил е и предполагам, че е луд по мен — тя вдигна рамене. — Знаеш как е. Не познавам никой по-добър и не виждам защо да не го направя щастлив.
Фенър кимна, облегна се и запали цигара.
— Тейлър какво означава за теб?
Лицето на Кърли замръзна.
— Вари го, печи го, ченгето си е ченге — каза тя горчиво и стана. — Няма да си изливам душата пред теб, ченге.
— Значи знаеш?
Кърли започна да събира чиниите.
— Всички знаят.
— Найтингейл?
— Разбира се.
— Но той ме отърва от онази каша.