— Дължи нещо на Гроти. — Кърли вдигна чиниите.
Фенър се замисли. Когато тя се върна, той й каза:
— Не бъди такава, скъпа. Ти и аз можем да отидем някъде.
Кърли се подпря на масата. Лицето й беше изопнато и подозрително.
— Никъде не можем да отидем заедно — каза тя. — Забрави го.
— Да. Добре, ще го забравя — отвърна Фенър.
Когато тя се затвори в банята, влезе Найтингейл. Той изгледа Фенър изпитателно.
— Благодаря, приятел — каза му Фенър. — Измъкна ме от голяма каша.
Найтингейл не помръдна.
— Сега, след като си се оправил, по-добре е да се чупиш. Този град е тесен за теб и Карлос.
— Можеш бас да хванеш, че е така — отговори Фенър.
— Какво общо имаш с Гроти, ченге? — попита Найтингейл. — Каква е цялата игра?
— Гроти няма нужда от Карлос. Иска Карлос да го няма, а аз работя за него.
Найтингейл пристъпи няколко крачки напред.
— Трябва да се махнеш от града бързо — каза му той. — Ако Карлос научи, че съм ти помогнал, какво си мислиш, че ще направи?
Фенър го изгледа с много напрегнат поглед.
— Тръгвам срещу Карлос — каза той. — И по-добре е да застанеш на страната на победителя.
— Да, вече съм застанал. Изчезвай сам от града или аз ще ти помогна. — Найтингейл говореше много тихо и сериозно.
Фенър знаеше, че е безполезно да говори с него.
— Добре, както искаш — каза му той. Найтингейл се поколеба за миг, после извади пистолет калибър .38 от джоба си и го сложи на масата.
— Това ще ти помогне да се махнеш от града здрав и читав. Гроти направи много за мен. Но ако довечера си още тук, по-добре направо започвай да стреляш, когато ме видиш. Разбираш мисълта ми, нали?
Той излезе и внимателно затвори вратата след себе си. Фенър взе пистолета и го задържа в ръка.
— Да, да — каза той.
Кърли се върна от банята. Видя оръжието.
— Найтингейл ли е идвал?
Фенър кимна разсеяно.
— Лош ли беше?
— Горе-долу колкото тебе.
Кърли изсумтя.
— Готов ли си да тръгваш? Ще докарам колата. Мога да те закарам където кажеш.
— Добре — каза Фенър.
Замисли се. След това я погледна.
— Карлос ще бъде ликвидиран. Може би искаш да си поговорим за това?
Кърли присви устни.
— Глупости! — отговори тя. — Дрехите ти са в шкафа. Ще свършат работа, колкото да се прибереш до хотела. Ще докарам колата.
Тя тръгна към вратата.
Фенър се облече колкото се може по-бързо. С дрехите си имаше вид на преживял автомобилна злополука. Не го интересуваше. Отиде до вратата и излезе в коридора. Смяташе да пресрещне Кърли долу. Бавно премина площадката на стълбите. Разбра, че не е толкова добре, колкото му се струваше. Ходеше с усилие, но продължи напред. На стълбището спря. Кърли лежеше на площадката долу.
Фенър остана неподвижен. Вгледа се. След това бавно извади пистолета от задния си джоб и предпазливо слезе по стъпалата. Нямаше никой. Когато се приближи достатъчно, видя, че от гърба й стърчи дръжка на нож. Той се наведе и я обърна. Главата й падна назад, но тя още дишаше.
С огромно усилие я качи горе. Беше тежка и когато стигна до леглото, той вече трепереше. Бавно я положи да легне и грабна телефона. Номерът на Найтингейл беше записан в тефтерчето.
Набра, без да изпуска Кърли от поглед. Найтингейл каза троснато:
— Погребална агенция.
— Ела веднага тук — каза му Фенър. — Раниха Кърли. — Затвори и отиде до леглото.
Тя отвори очи. Когато видя Фенър, протегна едната си ръка към него.
— Така ми се пада — каза тя едва доловимо. — Щом помагам на ченге.
Фенър не смееше да извади ножа. Беше я оставил така, че да не лежи върху дръжката му.
— Стой спокойно. Повиках помощ — каза й той.
Кърли се размърда.
— Ще дойде много късно — каза тя, лицето й се изкриви и започна да плаче.
— Карлос ли беше? — попита Фенър.
Кърли не отговори. Брадичката й беше изцапана с кръв.
— Отговори ми — настоя той. — Не бъди глупава и не го оставяй да се измъкне. Така му даваш повод да си мисли, че си глупава.
— Беше един от кубинците му — каза Кърли. — Скочи ми преди да успея да изпищя.
Фенър видя, че тя силно пребледнява. Попита бързо:
— Защо Тейлър разнася снимката ти със себе си? Какъв ти е той?
Кърли прошепна едва чуто:
— Той ми е мъж.
Фенър видя, че тя бързо губи сили. Протегна ръка към гърба й и извади ножа. Тя отвори очи и извика от болка.
— Така ми е много по-добре.
Положи я на леглото.
— Ще ти се отплатя — каза той. — Карлос ще си получи заслуженото.
Тя изсумтя подигравателно.
— Добре, храбрецо. Подреди Карлос щом искаш, но от това аз нямам никаква полза. — Шепнеше.
Фенър си спомни, че беше видял бутилка скоч, отиде до бюфета и наля два пръста. Накара я да го изпие. Тя простена.