— Добре правиш. Ще ти се да ме държиш жива, докато не ти кажа всичко, което искаш да знаеш. — Говореше с горчивина.
Фенър улови ръцете й.
— Можеш да изясниш много неща. Тейлър с Карлос ли е?
Тя се поколеба и помръдна глава.
— Той е в играта — каза тя тихо. — Изцяло. Винаги е бил гаден и не му дължа нищо.
— С какво се занимава?
— Шеф е на работнически синдикат.
Тя затвори очи. След това каза:
— Не питай нищо повече, моля те. Страх ме е.
Фенър се почувства напълно безпомощен. Сега кожата й беше побеляла като восъчна хартия. Само едно червено мехурче на устните й показваше, че още е жива.
Някой се качваше със залитане по стълбите. Фенър изтича до вратата. Найтингейл влезе. Лицето му блестеше от пот. Той мина покрай Фенър и отиде до леглото. Беше закъснял. Кърли беше издъхнала миг преди той да дойде.
Фенър излезе от стаята и внимателно затвори вратата. Когато се отдалечаваше бързо по коридора, до ушите му достигна ниско виене. Беше Найтингейл.
Управителят на хотел „Хауърт“ веднага излезе иззад бюрото, щом видя Фенър.
— Какво значи всичко това? — избухна той с разтреперан от възмущение глас. — За какъв бардак вземате този хотел?
— Не ме питай мен — отговори Фенър и мина покрай него. — Щом е бардак къде са мадамите?
Управителят се затича, за да го настигне.
— Мистър Рос, настоявам! Не мога да търпя това положение!
Фенър спря.
— За какво си се разпискал?
— Хората ми се страхуват да се качат на трети етаж! Там седи някакъв бияч и не пуска никой да припари! Казах му, че ще повикам полицията, но той ми обясни, че вие сте го накарали да стои там. Какво значи всичко това?
— Приготви ми сметката — каза Фенър. — Заминавам си.
Той се качи бързо горе, като остави протестиращия управител сам. В коридора нямаше и следа от Бъгси, така че той ритна вратата и влезе в стаята.
Глори седеше на леглото, а недалеч от нея беше Бъгси. Играеха карти. Бъгси беше по бели долни гащи и с шапка на главата. По дебелия му гръб се стичаше пот.
Фенър застана неподвижно.
— Какво става тук? — попита той.
Глори хвърли картите си.
— Къде беше? — попита го тя. — Какво се е случило с теб?
Фенър влезе и затвори вратата. След това се обърна към Бъгси:
— Какво мислиш, че правиш? Стриптийз?
Вместо него, отговори Глори:
— Искаше да ми съблече нощницата на покер, но го бих.
Бъгси си грабна панталоните.
— Идваш тъкмо навреме — каза той трескаво. — Тази дама знае как да играе на карти.
На Фенър не му беше до смях. Каза:
— Излез веднага и намери закрита кола. След четвърт час я паркирай зад хотела.
Бъгси започна да се облича.
— Изглеждаш като че ли някой те е подмятал насам-натам — каза той.
— Не ми обръщай внимание — сряза го Фенър. — Бързай.
Бъгси излезе, като си надяваше сакото.
— Мислиш ли, че можеш да станеш? — попита Фенър.
Глори отхвърли чаршафа и стъпи на пода.
— Останах в леглото, защото горкият Бъгси се притесняваше — отговори тя. — Какво стана с теб?
Фенър си изрови нова риза и се преоблече.
— Не зяпай — сопна се той, — ами се обличай. Изчезваме от тази дупка веднага.
Тя започна да се облича.
— Не можеш ли да ми кажеш къде си бил? — попита тя.
Фенър бързо прибираше багажа си в пътната чанта.
— Едни биячи ме взеха да ме повозят. Току-що се отървах от тях.
— Къде ще отидем?
— Ще останем при Нулън — каза Фенър с безразличие.
— Без мен — каза Глори и поклати глава.
Фенър затвори чантата си и се изправи. Направи две крачки към нея и я улови за китката.
— Ще правиш каквото ти кажа.
— Няма да отида при Нулън.
— Щом съм казал, значи ще отидеш. Ако не искаш да ходиш, мога и да те занеса.
Отиде до телефона и позвъни за сметката си. Докато чакаше, обикаляше неспокойно из стаята. Глори седеше на леглото и го загледа смутено. Попита го:
— Какво си наумил?
Фенър я стрелна с поглед.
— Много неща. Тази паплач се захвана с мен и сега ще я довърша. Няма да престана, докато не разнищя тази мистерия и докато онзи боклук не се разпищи за помощ.
Пиколото донесе сметката и Фенър плати. След това взе чантата си в едната ръка и улови Глори за лакътя с другата.
— Да тръгваме — каза той и двамата слязоха долу.
Бъгси ги чакаше на волана на една голяма кола. Изглеждаше леко замаян, но не каза нищо. Фенър се качи зад Глори.
— Към Нулън. Бързо!
Бъгси се извъртя на седалката.
— Нулън? — попита той. — Защо Нулън? Слушай, не ти трябва да ходиш при него. Той е девета дупка на кавала.
Фенър се наведе напред.
— Казах Нулън — повтори той и го изгледа нетърпеливо. — Ако не ти харесва, можеш да слезеш. Ще карам аз.