— Харесвам ли ти? — попита тя и бавно се завъртя.
— Аха — отвърна той и стана. — Бива си те.
Тя му се нацупи и отиде да налее нещо за пиене.
Леденостудените коктейли сякаш хапеха. Когато седнаха да обядват, Фенър се чувстваше отлично. Приключиха с храненето без да говорят много. Усещаше очите й. Непрекъснато го гледаше, но когато той насочеше поглед към нея, тя бързо се обръщаше встрани. Разговаряха за къщата, за мексиканката и за други неща, които нямаха никакво значение. След като жената разчисти масата, Фенър се изтегна на канапето. Глори неспокойно сновеше насам-натам. Фенър я следеше с поглед, защото беше красива за гледане. Неочаквано, тя каза:
— Престани да стоиш там, без да правиш нищо!
— Какво искаш да правя?
Тя отиде до прозореца и погледна навън. Фенър я гледаше с интерес.
— Ела, ще ти покажа къщата — каза му тя.
Фенър стана от канапето и я последва през вестибюла в една друга голяма стая. В нея нямаше почти нищо — полирани дъски на пода, черги и едно голямо легло — това беше всичко. Вдясно имаше малка стаичка-гардероб и баня. Тя застана встрани, за да може Фенър да влезе и след това затвори вратата след себе си.
Докато тя чакаше, той надникна в банята и после в стаичката с дрехи.
— Много хубаво — каза й.
От мястото, където стоеше, чуваше дишането й. Не я погледна. Продължаваше да се разхожда в стаята, а тя чакаше. Тогава, изведнъж й каза:
— Хайде да поговорим.
Тя седна отпуснато на леглото. Сплете пръсти зад тила си и легна. Фенър я погледна. Лицето му беше безизразно.
— Тейлър е шеф на синдиката на Карлос. Бил е женен за Кърли Робинс, помощничката на Найтингейл. Карлос я уби. Ти ходеше с Тейлър. Знаеше ли с какво се занимава той?
— Седни тук — каза му тя — и ще поговорим.
Той седна близо до нея:
— Е?
— Дай ми ръката си.
Той сложи ръка в нейната.
— Знаеше ли? — повтори той въпроса си.
Тя стисна ръката му.
— Да, знаех.
Фенър беше неподвижен.
— Знаеше ли, че е бил женен за Кърли?
Тя лежеше със затворени очи и хапеше долната си устна.
— Не.
— Знаеше ли всичко за Карлос?
— Да, знаех всичко за него.
Тя се изправи. Обви с ръце врата му и придърпа главата му. Преди устните й да докоснат неговите, той я бутна настрани.
— Остави това — каза той грубо и се изправи. — Доникъде няма да стигнеш с мен по този начин.
Излезе от стаята, отключи вратата и я остави отворена. Размина се с Бъгси, който тъкмо влизаше. Не му каза нищо, а отиде в градината.
ПЕТ
Привечер Фенър се върна в къщата. Завари Бъгси да седи на стъпалата на верандата и да чертае фигурки по чакъла с една клечка. Когато мина покрай него, го попита:
— Още ли си омагьосан?
Бъгси се стресна, но преди да успее да отговори, Фенър вече беше влязъл в къщата. Отиде право в стаята на Глори.
Тя седеше на перваза на прозореца, облечена в светлозелен пеньоар. Гледаше навън и когато Фенър влезе, рязко се обърна към него.
— Махай се — каза тя грубо, когато го видя.
Фенър затвори вратата.
— Има една малка историйка, която искам да ти разкажа. Момчетата от ФБР поразровиха миналото и аз прегледах резултатите. Има някои много интересни неща.
Глори седеше без да помръдне.
— Какво искаш да кажеш? — попита го тя. Фенър седна на леглото.
— Ще ти обясня. Някои неща са само предположения, други са факти, но общо взето се получава хубава историйка. Започва в едно провинциално градче в Илинойс. Типът, който управлява градчето, си взема млада жена. Дотук добре, но младата жена имала големи идеи. Започнала да харчи повече пари, отколкото мъжлето й можело да припечелва. Името му е Лидлър и е бил нещо като политик. Омъжила си се за него, защото си решила, че така ще се измъкнеш от евтиното шоу с песни и танци, с което си била на турне. И така, омъжила си се. Лидлър, за да може непрекъснато да те обува с копринени гащи, слага ръка върху голяма част от парите, които принадлежат на града. След това двамата се чупите във Флорида.
Глори скръсти ръце в скута си.
— Нищо не можеш да ми направиш — каза му тя.
Фенър поклати глава:
— Дявол да го вземе! Не ми беше това мисълта. Защо ми е да ти правя каквото и да било? Остави ме да довърша. Ти и Лидлър се разделяте. Не знам защо, но след като Тейлър влиза в играта, може би си предпочела по-млад и по-богат мъж. Така… Изоставяш Лидлър и тръгваш на екскурзия по море с Тейлър. Преди ти да се появиш, той е бил женен за Кърли Робинс. Тейлър пласира китайците, които Карлос вкарва нелегално в страната. Плаща му колкото са се договорили на глава и след това ги изпраща да се потят по крайбрежието. Кърли е знаела за това и е било опасно да я оставят да се разхожда из града без наблюдение. Тейлър й намира работата при Найтингейл, който също прави услуги на Карлос. Печели добри пари, не се налага да работи много, Найтингейл се грижи за нея. Ти искаш да се разведеш с Лидлър, за да можеш да се омъжиш за Тейлър. Той не ти е казвал, че е женен, а ти не можеш да откриеш Лидлър. Тогава, един ден корабът ви хвърля котва в Кий Уест и слизате на брега, за да се позабавлявате в казиното. В лицето на Нулън ти познаваш отдавна изчезналия си съпруг. Истинска изненада, нали?