Глори вдигна рамене.
— Не мога да ги осребря, и да ги внеса в банката, нали? — каза тя с безразличие.
Фенър се ухили.
— Е, аз пък мога — каза той и се изправи. — Ще ми дадеш ли един голям плик?
Тя посочи към бюрото в нишата на прозореца.
— Вземи си, ето там са.
Той мушна документите в един плик, надраска бележка и адресира плика до мис Пола Доулън, стая 1156, „Рузвелт Билдинг“, Ню Йорк.
Глори, която прочете това през рамото му, попита:
— Кое е това момиче? — В гласа й имаше подозрителност.
Фенър потупа плика с големия си пръст.
— Това е дамата, която се грижи за кантората ми.
— Защо ги изпращаш на нея?
— Слушай, скъпа, тази игра ще я играя както реша аз. Ако исках, можех да дам всичко на Хоскис от ФБР и той да разпердушини тези двамата. За него ще е достатъчно, колкото да започне разследване. Само че Карлос се държа зле с мен, така че и аз ще му отвърна със същото. Все пак, ако успее да ме изпревари, всичките улики пак ще стигнат до ченгетата. Разбираш ли?
Глори вдигна рамене.
— Мъжете или тичат след жени, или се забъркват в каши заради гордостта си — каза тя. — Възхищавам се от хората, които разчистват цели банди само със собствените си ръце, за да си отмъстят. Като във филмите.
Фенър стана.
— Така ли? Кой е само със собствените си ръце? — Той излезе на верандата.
— Отивам да изпратя това по пощата. Ще се върна веднага и можем да вечеряме.
След като пусна писмото, той спря пред телеграфната станция. Замисли се и влезе вътре. Написа телеграма и я занесе на гишето.
Чиновникът я прочете и погледна Фенър въпросително. Беше написал:
Доулън, стая 1156 „Рузвелт Билдинг“, Ню Йорк. Съобщи новини за убийството на Дейли. Бързо. Д. Ф.
Фенър кимна, плати и излезе. Върна се в къщата веднага.
Глори го очакваше с готови коктейли.
— Бързам — каза й той. — Хайде да ядем и пием едновременно.
Глори позвъни за прислужничката.
— Къде отиваш? — попита го тя.
Фенър се усмихна.
— Отивам да се видя с мъжа ти — отговори й той внимателно. — Време е да забрави срамежливостта си и да се хване за работа.
Глори вдигна рамене.
— Човек като него няма да ти помогне много.
Докато се хранеха, Фенър остана мълчалив. След това той стана.
— Слушай, скъпа, това е важно. Докато не се справим с онази шайка, за теб е опасно да излизаш оттук. Не бива да напускаш къщата за нищо на света. Знаеш прекалено много и си насадила Тейлър. Всеки от тях би ти прерязал гърлото, ако му се мернеш пред очите. Така че — внимавай.
Глори беше склонна да спори, но Фенър я спря.
— Бъди голямо момиче — каза й той с търпение. — Няма да трае дълго и ще те спася, за да може да те поеме някой друг нещастник.
— Добре — отговори тя и седна на канапето. Фенър влезе в кухнята.
Бъгси току-що беше вечерял и хвърляше погледи към мексиканката, но тя не му обръщаше никакво внимание.
— Излизам — каза му Фенър. — Може би тази вечер ще се върна, но може и да не се върна.
Бъгси стана.
— Да си взема ли пистолета? — попита той. Фенър поклати глава.
— Ти ще останеш тук. Работата ти е да защитаваш мис Лидлър. Някой може да се опита да я очисти.
— По дяволите, шефе… — започна Бъгси, но Фенър го прекъсна нетърпеливо:
— Оставаш тук.
Бъгси размърда крака.
— Тази дама няма нужда от защита. Аз имам нужда от защита.
— Какво си се разкиснал? Винаги си искал да си сред ято жени, а тази струва колкото двадесет, нали? — попита Фенър и преди Бъгси да успее да отговори, излезе.
— Мисля, че ти казах да не идваш тук — посрещна го Нулън.
Фенър хвърли две хартийки на масата.
— Погледни това.
Нулън взе хартийките, погледна ги и се вкамени. Погледна бързо Фенър, после отново тях.
— По-добре ги изгори — посъветва го Фенър. Нулън вече се протягаше към кибрита. Не казаха нищо, докато пепелта не се посипа по пода.
— Това ти спестява нещичко, нали, Лидлър?
Нулън пребледня много силно.
— Не ме наричай така, дявол да те вземе!
Фенър попита:
— Защо Тейлър ти даде на заем десет хилядарки?
— Как попаднаха у теб тези разписки?
— А, случайно. Помислих си, че ще си по склонен да се размърдаш, ако не дължиш нищо на Тейлър.
Нулън се огледа неспокойно.
— Глори се е разприказвала — каза той. В гласа му имаше нещо стържещо и заканително.
Фенър поклати глава.
— Научих от ченгетата. Слушай, приятелче. Време е да вземеш решение. Ако не играеш с мен, ще те заведа в Илинойс. Имам чувството, че там ще ти се зарадват, когато те видят.
Нулън седна.
— Сигурно е така. — Започвай отначало.
Фенър заразглежда ноктите си.