Лодката на Кемерински беше доста голяма. Алекс и Скалфони чакаха и пушеха. Фенър се качи на борда, а от люка на машинното се появи Кемерински. Той се ухили на Фенър:
— Всичко е наред. Можем да тръгваме, когато кажеш.
— Добре — отговори Фенър. — Повече няма какво да чакаме. Пали мотора.
Другите двама се качиха на лодката, Кемерински слезе в машинното и запали. Моторът започна да боботи, а Скейф оттласна носа от кея.
— Ще спрем до селото и ще отидем до мястото пеша — каза Фенър, — за да не се наложи да си тръгнем прекалено рано.
— Тази лодка не е от най-бързите — изсумтя Кемерински, като внимателно я насочваше между сигналните светлини към открития залив.
Скалфони влезе в рубката. Мазната му кожа блестеше на слабата светлина.
— Взех бомбите — каза той. — Здравата ще се изкефя, когато гръмнат.
Фенър свали шапката си и се почеса по главата.
— Онези типове също имат бомби — каза той. — Хвърлиха една по мен преди около час.
Челюстта на Скалфони увисна:
— Избухна ли?
Фенър го изгледа и кимна.
— Аха. Повреди една къща. Надявам се, че твоите саморъчно направени пукала са добри. Може да ни потрябват.
— Боже мой! — каза Скалфони и отиде да погледне торбата си още веднъж.
Минаха около петнадесет минути и Фенър забеляза светлини. Посочи ги на Кемерински, който кимна и каза:
— Блек Сизър.
Фенър се протегна и се качи на палубата. Отиде при останалите трима, които стояха на носа и също гледаха светлините.
— Хайде да се разберем — каза им Фенър. — Дошли сме, за да извадим от строя лодките на Карлос. Трябва да го направим бързо и с минимум неприятности. Скалфони, ти ще носиш бомбите. Скейф и аз ще вземем автоматите, а Алекс ще ни прикрива с пистолета си. Кемерински остава при лодката, става ли?
Те изсумтяха в знак на съгласие.
Когато навлязоха в малкото естествено пристанище, Скейф извади двата автомата и даде единия на Фенър. Скалфони излезе от каютата с черна чанта в ръка.
— Не стойте близо до мен — каза им той. — Тези ананаси са доста капризни.
Засмяха се.
— Ако някой улучи тази чанта — каза Алекс. — Поне ще ти спести погребението.
Лодката направи полукръг и застана до кея, а Кемерински изключи контакта. Двигателят угасна с леко вибриране.
Скейф скочи от кърмата на кея и Алекс му подаде въжето. Докато другите слязат, той завърза лодката. Кемерински подаде на Скалфони чантата с бомби.
— Ослушвай се — каза Фенър. — Щом чуеш експлозиите, пали мотора. Може да се наложи да тръгнем веднага.
— Разбира се — отговори Кемерински, — всичко ще бъде наред. Пазете се.
Тръгнаха към селото. Пътят от пристанището беше неравен и тесен. Беше осеян с камъни и Скалфони се спъна. Останалите започнаха да го ругаят.
— Внимавай къде стъпваш — просъска му Алекс.
— Внимавам — отговори Скалфони. — Както се плашите, човек ще си помисли, че тези бомби са опасни. Ами те може и да не гръмнат в края на краищата.
— Ще минем по тъмните улички — каза Фенър. — Двама да тръгнат напред, аз и Скалфони след това. Не бива да привличаме вниманието.
Беше топла нощ и луната светеше силно. Фенър и Скейф бяха увили автоматите в парчета зебло. Минаха през покрайнините на селото, по малки площадчета и безлюдни улички. Няколкото местни рибари, които срещнаха, ги изгледаха с любопитство, но не видяха нищо повече от тъмни силуети.
След едно стръмно изкачване те отново стигнаха до морето, което блещукаше на няколкостотин фута под тях.
— Предполагам че е това — каза Фенър.
Долу, на края на склона се виждаха голяма дървена къща и бетонен кей, край който имаше шест големи моторни лодки, завързани за железни халки. Два от прозорците на къщата светеха, а вратата беше полуотворена и хвърляше ивица светлина върху мазната водна повърхност.
Погледнаха мълчаливо надолу.
— Дай бомбите — каза Фенър. — Всеки да вземе по две. Останалите остават при Скалфони. Най-напред ще нападнем къщата. Когато се справим с хората, ще започнем с лодките. Трябва да ги потопим.
Скалфони отвори чантата и извади две бомби. Подаде ги на Фенър. Бяха направени от къси парчета двуинчова тръба. Фенър изчака всеки да вземе по две, после каза:
— Скейф и аз ще се заемем с къщата. Скалфони, бъди готов за лодките. Алекс, оставаш тук и идваш на помощ, ако стане напечено.
Скалфони разкопча ризата си и мушна останалите бомби вътре.
— Ако сега паднеш, наистина ще станеш на пихтия — каза му Фенър и се ухили.
— Аха! — отговори Скалфони. — Страх ме е даже да дишам.
Фенър взе бомбите в лявата си ръка, а автомата в дясната.
— О’кей — каза той, — да тръгваме.