Фенър и Скейф бавно се заспускаха по склона.
— Ще минеш отдясно, а аз отляво — каза Фенър.
— И без стрелба, освен ако не се наложи.
По слабото лице на Скейф се появи подигравателна гримаса.
— Ще се наложи и още как! — каза той. По средата на склона и двамата спряха. От къщата беше излязъл човек и вървеше към кея.
— Това усложнява нещата — каза Фенър.
Човекът стигна до лодките и се загледа към морето. Фенър започна отново да се спуска.
— Изостани малко — каза той на Скейф. — Ако сме двамата по-лесно ще ни чуе.
След това продължи тихо надолу. Мъжът стоеше изправен, неподвижен, с гръб към него. Фенър стигна началото на кея и се изправи. Сложи двете бомби в ризата си. Вниманието му беше толкова ангажирано с онзи пред него, че дори не трепна от допира със студения метал. Готов да стреля с автомата, той продължи бавно напред. Когато беше на около десет крачки от човека, той ритна малко камъче, което цопна във водата. Фенър замръзна на мястото си. Застанал неподвижно, той мушна пръста си в спусъка.
Мъжът се обърна през рамо, видя Фенър и трепна.
— Не мърдай — каза му Фенър и вдигна автомата.
На лунната светлина се виждаше, че мъжът е кубинец. Виждаше бялото на очите му, когато те се напрягаха да изскочат от орбитите си. Кубинецът потрепери за миг от изненадата, после падна на колене и бръкна под сакото си. Фенър го изруга тихо и натисна спусъка. Пусна много кратък откос. Кубинецът падна назад, хванал гърдите си с ръце. След това се претърколи във водата.
Фенър скочи веднага. Наблизо имаше два варела и той се скри зад тях. Само секунда след това от къщата затрещя автоматичен огън. Чу как куршумите дрънчат по ламарината на варелите и го лъхна силна миризма на нафта, която му подсказа, че са пробити.
Автоматът не преставаше да трещи и виелицата от куршуми беше такава, че той трябваше да легне плътно по очи в пясъка. Очакваше всеки момент да усети как куршумите разкъсват тялото му. Бръкна с ръка и извади бомбите. Взе едната в ръка и я запрати над варелите към къщата. Чу как се удря в нещо и пада на земята.
Толкова може да се очаква от работата на Скалфони, помисли си той.
Автоматът спря да трещи и последвалата тишина беше почти болезнена. Фенър пропълзя до края на варела и надникна предпазливо. Светлините в къщата бяха изгасени и вратата беше затворена. Намери пипнешком другата бомба и я хвърли към вратата. Още с показването на ръката му, автоматът затрака отново. Успя да се скрие навреме.
Бомбата удари вратата, проблясна огън и се чу оглушителен гръм. Разхвърчаха се трески. На Фенър му се зави свят от експлозията. След това промени мнението си за бомбите на Скалфони. Автоматът спря. Фенър отново погледна иззад варела и видя, че вратата е изкъртена и виси само на една панта. Боядисаното дърво беше опушено и натрошено. Докато гледаше, откъм другия край на къщата се чуха още две оглушителни експлозии. Предположи, че Скейф върши своята работа.
Подпря автомата на варела, изстреля дълъг откос към къщата и отново се скри. Отвътре някой отговори с неравномерен откос и Фенър изстреля половината пълнител. Последва дълго затишие.
Фенър погледна нагоре и видя как Скалфони се спуска по склона, като се държи за гърдите с една ръка. Беше много открит, но Фенър можеше да си представи триумфалната му усмивка. Изглежда го бяха забелязали, защото някой започна да стреля по него с карабина. Скалфони не загуби самообладание. Бръкна под ризата си, извади бомба и я запрати към къщата. Фенър проследи полета й и се прилепи към пясъка. Имаше ужасното чувство, че бомбата ще падне на главата му.
Тя удари къщата и избухна със страхотен трясък. Огромен пламък освети небето и покривът пламна. Скалфони се спусна бързо, без повече да стрелят по него. Превит на две, той притича покрай къщата и легна до Фенър зад варелите.
— Боже! — каза той възбудено. — Те избухват! Каква нощ! Не бих я пропуснал за всички мадами на света!
— Внимавай — предупреди го Фенър. — Ще започнат да излизат.
— Нека да им метна още една — каза Скалфони. — Само още една, за да им помогна да вземат решение.
— Разбира се — отговори Фенър. — Забавлявай се колкото искаш.
Скалфони хвърли бомбата през разбитата врата. Експлозията беше толкова силна, че макар и скрити зад варелите, те усетиха взривната вълна.
След миг някой извика:
— Не стреляйте повече! Предавам се! Не стреляйте повече!
Фенър не помръдна.
— Излез и дръж ръцете си високо — извика той.
От горящата къща излезе залитащ човек. Лицето и ръцете му бяха изпорязани от летящи парчета стъкло, а дрехите му бяха почти изцяло скъсани. Застана в трептящата светлина на огъня и Фенър видя, че това е Милър. Излезе иззад варела с леко оголени зъби.