Скейф дотича с възбудено лице.
— Има ли още? — попита той.
— Другите са мъртви, не ме закачайте, мистър — отговори Милър.
Фенър протегна ръка и го хвана за предната част на ризата.
— Мислех си, че съм ти дал да разбереш веднъж завинаги — каза му той ядосано.
Когато позна Фенър, коленете на Милър се подкосиха.
— Не ме закачай — изфъфли той.
Фенър го удари със свободната си ръка.
— Кой друг е вътре? — попита той. — Хайде, почвай да пееш, канарче!
Милър трепереше и се тресеше.
— Никой няма — проскимтя той. — Всички са мъртви.
Дотича Алекс. Фенър му каза:
— Погрижи се за този тук. Бъди внимателен с него. Претърпял е отвратителен шок.
— Така ли? — попита Алекс, вдигна юмрук и събори Милър на земята, след което започна да го рита.
— Ей, недей да прекаляваш — каза му Фенър. — Искам да поговоря с този боклук.
— Нищо му няма — отвърна Алекс и продължи да го рита. — Тъкмо ще стане по-разговорлив.
Фенър го остави и отиде към лодките. Скалфони вече го очакваше.
— Потопи ги. Остави само една. С нея ще отидем до нашата, за да си спестим ходенето.
Върна се при Милър, който се беше изправил и умоляваше Алекс да го остави на мира. Фенър изпрати Алекс да помага на Скалфони.
— Нали ти казах, червей такъв, какво ще стане? И това е само началото. Къде е Тейлър?
Милър не отговори. Главата му беше увиснала над големия гръден кош и той хълцаше. Фенър мушна автомата в ребрата му.
— Къде е Тейлър? — повтори той. — Говори, или ще те изкормя.
— Той не идва тук — отговори Милър. — Честно, не знам къде е.
— Ще видим тази работа — показа му зъбите си Фенър.
Дотича Скалфони.
— Пълнят се с вода — каза той. — Да им хвърля ли по една бомба за по-сигурно?
— Защо не? — отвърна Фенър.
След няколко минути експлозиите разкъсаха тишината над пристана и откъм лодките се понесоха облаци черен дим.
— Хайде, боклук — каза Фенър на Милър, — идваш с нас.
Наложи се да го подкара пред себе си с автомата. Милър беше толкова ужасен, че едва можеше да ходи. Продължаваше да мрънка:
— Не ме убивай, не ме убивай, искам да живея. Другите вече ги чакаха в лодката.
Качиха се и Скейф запали мотора.
— Боже! — възкликна той. — Това е най-хубавата работа, която съм вършил. И през ум не ми е минавало, че ще се отървем толкова лесно.
Фенър потърси цигара и запали.
— Истинското веселие ще настъпи, когато научи Карлос — отбеляза той. — Казах ви, че ако действаме с изненада, ще успеем. И успяхме. Сега след като Карлос разбере за какво става дума, останалата работа няма да е толкова лесна.
Заобиколиха острова и дадоха знак на Кемерински, който излезе с лодката си от пристанището и застана до тях. Качиха се при него, а Алекс издърпа Милър. Скалфони остана последен, измъкна тапите и лодката започна да се пълни с вода.
Качи се на борда при тях и каза:
— Не е хубаво да се потапят такива лодки. Една от тях би ми свършила чудесна работа.
— Помислих за това — отвърна Фенър, — но Карлос има още доста хора и ще си я вземат обратно. Няма друг начин.
Когато се отдалечиха, Кемерински пожела да узнае какво се беше случило.
— Чух взривовете — каза той възбудено. — Селото закипя. Сетиха се за какво става дума и на никой не му стискаше да отиде и да се позабавлява.
— Доведи боклука в каютата — каза Фенър на Алекс. — Искам да поприказвам с него.
Алекс каза „добре“ и свали Милър в ярко осветената каюта.
Той трепереше и гледаше Фенър с кръвясали очи.
— Все още имаш шанс, боклук — каза му Фенър. — Ако говориш, ще оцелееш. Къде е Тейлър?
Милър поклати глава:
— Не знам. Кълна се, че не знам!
Фенър се обърна към Алекс:
— Той не знае.
Алекс стовари юмрука си върху лицето му. Докато ръката му беше в движение, се чу слабо свистене. Последва го глухо тупване.
— Къде е Тейлър — повтори Фенър спокойно.
Милър захълца и измърмори нещо.
— Добре, щом така иска, остави го на мен — каза Фенър и извади пистолета си.
Отиде до Милър и се наведе над него:
— Ставай — каза му той грубо. — Няма да цапам тук. Качвай се на палубата.
Милър погледна цевта на пистолета с изцъклени очи и каза с тих, равен, изпълнен с ужас глас.
— В къщата на онази… Лидлър.
Фенър остана приведен и неподвижен.
— Как е разбрал за нея? — попита той накрая.
Милър облегна глава на стената. От носа му продължаваше да тече кръв. Не изпускаше от поглед пистолета.
— Бъгси му се обади — прошепна той.
— Бъгси?
— Да.
Фенър пое дълбоко въдух.
— Откъде знаеш?