Той тръгна по уличката. Беше много тъмно, миришеше на гнило и на малка тъмна уличка. Ходеше внимателно — не на пръсти, но не вдигаше шум. На края имаше малко площадче. Той зави надясно зад бара „Уиски Джо“ и видя голяма квадратна постройка с плосък покрив. Тя също беше само силует на фона на пълното със звезди небе. Приближи се, намери врата и внимателно се опита да я отвори. Беше заключена. Продължи покрай стената, за да намери прозорец и мина откъм южната страна. И там нямаше. Зад следващия ъгъл една метална стълба до стената изчезваше някъде нагоре в тъмното. Фенър предположи, че по нея може да се качи на покрива.
Той се върна безшумно назад при другите двама, които го чакаха в началото на уличката.
— Мисля, че намерих мястото — каза им той. — Има само една врата. Трябва да залегнете пред нея и да пуснете месомелачките веднага щом излязат отвътре. Няма да се показвате. Само ще залегнете ниско и ще стреляте.
Видя как зъбите на Кемерински се оголиха в усмивка.
— Аз ще се кача на покрива и ще се опитам да ви ги изпратя навън. Не правете грешки и когато свършите работа, изчезвайте. Аз сам ще се погрижа за себе си.
Двамата изсумтяха, за да покажат, че са разбрали, и тръгнаха към склада. Фенър отиде до стълбата, като внимателно изпробваше всяко стъпало, преди да отпусне тежестта си върху него. Преди да стигне до покрива, преброи четиридесет стъпала. Когато надникна над перваза, видя, че в средата на покрива има квадратна капандура, от която излизаше светлина.
Фенър знаеше, че трябва много да внимава как ходи. Всеки вътре би чул и най-малкия звук. Преди да отиде до капандурата, той заобиколи по ръба и погледна долу. Видя, че Алекс и Кемерински за залегнали в една канавка точно срещу вратата на склада. Те го видяха и му махнаха. Той вдигна ръка и тръгна към капандурата.
Хванал пистолета в дясната си ръка, Фенър бавно измина разстоянието, което го делеше от светлата капандура. Отне му доста време, но не издаде нито звук. Бутна шапката си назад и погледна долу. Карлос беше вътре. Там бяха още Райгър и някакъв човек, когото не беше виждал. Бяха на около два метра от него, в една много ниска стаичка до покрива, може би канцелария. Бяха толкова близо, че Фенър се стресна и веднага се дръпна назад.
Карлос пушеше на леглото. Райгър седеше на един стол и спеше, облегнал глава на стената. Другият дремеше на пода.
Фенър погледна квадратните летви между стъклата на капандурата. Внимателно ги докосна с палец. Не бяха здрави. След това се изправи, протегна крак и намести обувката си точно в средата на капандурата. Пое си дъх и се отпусна с цялата си тежест.
Летвите се счупиха с пращене, после той и стъклата се изсипаха в стаята. Падна на крака, олюля се и насочи пистолета. Карлос лежеше без да мърда на леглото, като само цигарата му се движеше нагоре-надолу. Човекът на пода инстинктивно посегна към пистолета си. Беше замаян от съня и инстинктът му го уби. Ако не беше заспал, нищо на света не би го накарало да посегне към оръжието си. Фенър го застреля между очите.
Райгър и Карлос бяха замръзнали като статуи. Просто гледаха Фенър с неподвижни стъклени очи.
— Трябваш ми — каза Фенър на Карлос.
Пепелта от цигарата падна върху гърдите му. Погледна обезумял към Райгър и после отново към Фенър.
— Остави ме на мира — каза му той с пресипнал глас.
— Млъкни — отговори Фенър. — Вас двамата търсех и сега ще получите каквото заслужавате. Няма аз да го правя. Ще го направите вие. Ще се биете, за да се отървете. Който победи, ще си отиде оттук. Аз няма да го закачам. Може би сте чували вече, че държа на думата си. Или това, или ще ликвидирам и двама ви.
Райгър изведнъж се отпусна.
— Ако го убия, няма да ме закачаш? — Говореше, сякаш не можеше да повярва.
Карлос се притисна още по-силно към стената.
— Райгър! — изпищя той. — Не прави глупости! Аз съм ти шеф, чуваш ли! Няма да правиш това!
Райгър бавно се изправи от стола. Лицето му беше замръзнало в усмивка.
— Чакай — каза му Фенър. — Застани до стената и вдигни ръцете си.
Райгър се намръщи, но Фенър го ръгна силно с пистолета в ребрата. Застана до стената, обърна се с гръб и вдигна ръце. Фенър извади пистолета от задния му джоб и отстъпи назад.
— Стой там, без да мърдаш.
След това отиде до Карлос, хвана го за ризата и го измъкна от леглото. Претърси го бързо и се увери, че няма оръжие.
Фенър отиде до ъгъла, който беше близо до вратата, и каза:
— Какво чакате, никой от вас ли не иска да си отиде у дома?
Карлос започна да пищи, но разбра, че ще трябва да се бие. Райгър тръгна след него с отпуснати ръце и с животинско изражение на лицето, а той започна да обикаля и да бълва непрекъснат поток ругатни. Стаята не беше голяма и това не можеше да продължава вечно. Райгър изведнъж се втурна и сграбчи Карлос през кръста. Той се разпищя, опита се да го удари по главата с юмрук и да се измъкне. Райгър започна да го удря в ребрата, от което се чуваше тъп звук. Започнаха да се люшкат из стаята, да се удрят и да се лашкат в стените. После Карлос се спъна в чергата и падна, но Райгър беше отгоре. Той започна да блъска главата му в дъските. Обърна се и се ухили на Фенър.