— Пипнах я тази въшка — изхриптя той. — Пипнах я.
Карлос протегна ръка и с извити пръсти бръкна в очите на Райгър. От гърлото му излезе ужасен вик, който завърши със скимтене. Карлос се измъкна. С една ръка върху очите си, Райгър започна да размахва другата наоколо. Карлос пропълзя на пода и го изчака отново да мине покрай него. Когато мина, той протегна крак и го събори. Райгър падна по очи и остана да лежи, като пъшкаше, стенеше и риташе с крака.
Карлос изглежда беше забравил, че и Фенър е в стаята. Виждаше само Райгър. Хвърли се на гърба му и заби червените си пръсти в гърлото му. Той започна да се мята, да се дави, да се мъчи да улови ръцете на Карлос, но след малко утихна. Карлос го пусна и стана разтреперан. Фенър се облегна на стената и му каза:
— Имаш късмет. Махай се, преди да ми е хрумнало нещо друго! Хайде, изчезвай!
Карлос се олюля, отиде до вратата и я отвори. Фенър чу как се лута долу в тъмното и търси ключовете. Обърна глава на една страна и се ослуша. След това два автомата „Томсън“ разкъсаха нощната тишина. И двата дадоха дълги откоси, после утихнаха.
Фенър прибра пистолета си и запали цигара. Този град май вече ми писна, помисли си той. Ще се прибера у дома и ще заведа Пола някъде навън, за разнообразие. Изкачи се обратно през капандурата и слезе по желязната стълба. Докато слизаше, че шум от кола. Алекс и Кемерински си отиваха.
Заобиколи отпред и погледна Карлос. Фенър обичаше всичко да е наред. Не се съмняваше, че тези двамата са свършили работата, но все пак трябваше да е сигурен. Оказа се, че наистина е било излишно да се безпокои.
Изтупа дрехите си с ръце и без да престава да мисли, тръгна към казиното на Нулън.
Когато Фенър влезе, Нулън се изправи.
— Какво стана? — попита го той.
Фенър го изгледа.
— Какво мислиш, че стана? На кайма са. И двамата. Къде е Глори?
Нулън избърса лицето си с кърпа.
— Мъртви? И двамата? — Не можеше да повярва.
Фенър повтори с нетърпение:
— Къде е Глори?
Нулън сложи треперещите си ръце на бюрото.
— Защо ти е?
— Кажи къде е тя, дяволите да те вземат! — Очите на Фенър бяха ледени.
Нулън посочи.
— Горе е. Можеш да я оставиш на мира. Сега вече аз ще се грижа за нея.
Фенър изсумтя подигравателно.
— Какво мислиш да направиш? Да се хванеш на въдицата й, като ти каже, че се разкайва?
Лицето на Нулън почервеня.
— Не искам да слушам плоските ти шеги. В края на краищата, тя е моя жена!
Фенър бутна стола си назад.
— Дявол да го вземе — каза той, — наистина няма по голям глупак от стария глупак! Добре, щом така стоят нещата. — Той вдигна рамене. — Тази Глори е страхотна мадама. Зарязва мъртвия чувал с пари и се хваща за следващия.
Нулън седеше с неподвижен поглед и леко изкривена уста.
— Остави тези шеги, Фенър — каза той. — Не ми харесват.
Фенър се обърна към вратата.
— Ще отида да я видя. Къде е?
Нулън поклати глава и каза:
— Не, няма да отидеш. И ако започнеш да правиш глупости тук, ще си изпатиш много.
— Така ли? Добре, тогава няма да я виждам. Ще ти кажа какво ще направя вместо това. Ще се върна след един час с ченгетата и със заповед да я арестуват.
Нулън изсумтя.
— Нищо нямаш срещу нея.
— Точно така, нищо. Само обвинение в убийство. Голяма работа! Само малка смяна на познатите.
Дебелите ръце на Нулън потрепваха нервно, а лицето му придоби зеленикав оттенък.
— Какво имаш предвид? — попита той, без да движи устните си.
Фенър тръгна към вратата.
— Ще научиш — каза му той. — Нямам време да се занимавам с теб. Или ще я видя сега, или по-късно в затвора. Все ми е едно.
Лицето на Нулън блестеше на светлината от лампата върху бюрото.
— Дясната врата на горния етаж — каза той.
— Няма да се бавя. А ти ще стоиш тук и няма да мърдаш.
Фенър излезе и затвори вратата след себе си.
Когато стигна до дясната врата, той натисна дръжката и влезе. Глори подскочи от стола и устата очерта едно голямо „О“ върху лицето й.
Фенър затвори и се облегна на вратата.
— Не започвай да си събуваш чорапите — каза й той. — Само ще си поприказваме. Нищо повече.
Тя отново се отпусна на стола.