Выбрать главу

Пеят в канон.

Влиза Мария.

МАРИЯ

        Какъв е този котешки концерт! Да не ми викат Мария, ако господарката не е вече заповядала на домоуправителя Малволио да ви изхвърли навън.

СЪР ТОБИ

        Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние значи сме трима къркачи!

Пее.

        „Ние сме трима веселяци“… Какво си представяш? Аз съм й роднина и понеже сме от същата кръв, не може да ме изпъди като такъв. Аз си живея тук и това е!

Пее.

                „Живял човек във Вавилон,

                тралала и тралалон!…“

ШУТЪТ

        Шут да не съм, ако рицарят не е по-добър шут от мен!

СЪР АНДРЮ

        Да, такива сме ние, като изпаднем в настроение. Той е малко по-изтънчен, но аз пък съм по-естествен!

СЪР ТОБИ (пее)

        „О, дванайсти декември, о, радостен ден!“

МАРИЯ

        Шт! Тихо, за Бога!

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

        Господа, вие луди ли сте или какво? Нима не притежавате нито разсъдък, нито възпитание, та крещите посред нощ като пияни кърпачи! Домът на моята господарка не е кръчма, за да ревете в него своите грубиянски песни, без дори да предприемете опит за омекотяване на гласовете си. Нямате ли чувство за такт, не знаете ли да спазвате рамките на приличието?

СЪР ТОБИ

        Ние чувство за такт имаме и си го спазваме. И изобщо марш през рамката на вратата!

МАЛВОЛИО

        Сър Тоби, трябва да поговоря с вас без заобикалки. Моята господарка ме помоли да ви кажа, че макар да ви е дала подслон като на роднина, тя не е склонна да търпи повече безпорядъка ви. Ако можете да се отчуждите от безобразията си, нейният дом ще бъде на ваше разположение; в противен случай тя, речете ли да се разделите с нея, охотно ще ви пожелае добър път.

СЪР ТОБИ (пее)

                „Прощавай, мила, смърт за мене тропа!“…

МАРИЯ

        Не умирайте, сър Тоби!

ШУТЪТ (пее)

                „Наистина той вече хвърля топа!“

МАЛВОЛИО

        Значи, така?

СЪР ТОБИ (пее)

                „Но още жив съм аз!“…

ШУТЪТ (пее)

                „Ще чакаме тогаз!“

МАЛВОЛИО

        Голямо възпитание, няма какво да се каже!

СЪР ТОБИ (пее)

                „Върви си, бледа смърт!“

ШУТЪТ (пее)

                „Какъв характер твърд!“

СЪР ТОБИ (пее)

                „Върви си, смърт! Аз искам да живея!“

ШУТЪТ (пее)

                „А ние се надявахме на нея!“

СЪР ТОБИ

        Пееш фалшиво и се надяваш напразно!… А ти, господинчо мой, забравяш, че си един домоуправител и нищо повече! Мислиш ли, че понеже твоя милост е такъв светец, та вече няма да има на този свят вино и баници?

ШУТЪТ

        Кълна се в света Ана и пивото ще има още да ни щипе небцето!

СЪР ТОБИ

        Точно! Хайде, господине, къш в кухнята да си лъскаш с хляб златния гердан25! Кана вино, Мария!

МАЛВОЛИО

        Госпожице Мери, ако не ценехте тъй ниско благосклонността на моята господарка, вие не бихте оказвали съдействие на такава безнравственост. Но бъдете спокойна, тя ще узнае за всичко!

Излиза.

МАРИЯ

        Я си яж ушите!

СЪР АНДРЮ

        Ще бъде живо удоволствие — като чаша студена вода, когато си гладен — да го извикам на дуел, а после да не се явя и да го направя за смях!

СЪР ТОБИ

        Извикай го, рицарю! Аз ще ти напиша предизвикателството или ще му го предам устно от твое име.

МАРИЯ

        Мили сър Тоби, бъдете по-кротък поне тази нощ! След посещението на новия княжески пратеник графинята е много неспокойна. Колкото до месьо Малволио, оставете го на мене. Ако не го завъртя около кутрето си и не го направя за смях пред всички, значи съм толкоз глупава, че не мога на две магарета слама да разделя. Сигурна съм, че ще успея.

СЪР ТОБИ

        Кажи, кажи и на нас, как? И що за човек е той?

МАРИЯ

        Малко пада от пуританите26.

СЪР АНДРЮ

        О, ако бях сигурен в това, щях да го пребия като куче!

СЪР ТОБИ

        Само защото е пуритан? А имаш ли формални причини за това?

СЪР АНДРЮ

        Формални нямам, но имам инакви.

вернуться

25

„…златния гердан…“ — домоуправителите на знатните къщи носели на шията си златна верижка — знак на положението им в дома.

вернуться

26

Пуритани (от латинското puritas — чистота) — калвинистко течение в Англия от XVI и XVII век, което в началото се развива в рамките на английската църква, а по-късно започва да се отделя организационно от нея. Пуританите проповядвали аскетизъм, деловитост, пестеливост и изобщо изразявали идеологията на буржоазията и на обуржоазилата се аристокрация в борба с феодално-абсолютисткия режим. Пуританите са били заклети врагове на театъра като зрелище, развращаващо нравите.