— Какво?
— Да каже чия собственост са уличките около сградата?
В този случай — макар не във всички — всички улички и проходи около къщата бяха собственост на общината. Адвокатът притежаваше само земята непосредствено под сградата.
— Пробийте триметрова дупка от външната страна и прокопайте тунел под сградата — предложи Райм. — Може ли да стане?
Без да ги чуе собственикът, Сакс зададе въпроса на Ю, който отвърна:
— Да, може. Няма опасност от повреда на сградата, стига дупката да е тясна.
„Тясна — помисли си страдащата от клаустрофобия полицайка. — Само това ми липсва…“ Прекъсна връзката с Райм и се обърна към инженера:
— Добре, искам… — Намръщи се. — Как се казват онези машини с големите лопати?
Познанията ѝ за превозни средства, развиващи по-малко от двайсет километра в час, бяха ограничени.
— Багер ли?
— Да. За колко време можете да ми осигурите?
— За половин час.
Тя го изгледа недоволно:
— Не може ли за десет минути?
— Ще се постарая.
След двайсет минути край сградата спря огромен багер. Вече нямаше как да запазят плана си в тайна. Собственикът се изпъчи пред машината и размаха ръце:
— Искате да проникнете отвън! Не можете. Всичко това е моя собственост, от небето до центъра на Земята. Така гласи законът.
— Под сградата ви преминава част от обществената канализация — обясни младият инженер. — Имаме право да копаем. Сигурен съм, че ви е известно.
— Ама шибаният канал е от другата страна.
— Не мисля така.
— Видя се на екрана — заяви собственикът и посочи изключения компютър.
— Виж ти — намеси се един от техниците. — Искате ли пак да погледнем?
Собственикът се намръщи и пак се обърна към Ю:
— Там, където ще копаете, няма канал.
Инженерът сви рамене:
— Както знаете, при спор за местоположението на обществените тръбопроводи собственикът трябва да вземе съдебна заповед, за да ни спре. Ако искате, обадете се на някого от приятелите си в съда. И знаете ли какво, господине? Действайте бързо, защото веднага започваме.
— Ама…
— Копайте! — изкрещя на хората си.
— Вярно ли е това за тръбопроводите? — прошепна Сакс.
— Не знам, но той май се върза.
— Благодаря.
Багерът започна да копае. Не отне много време. След десет минути под ръководството на техниците от отряда за наблюдение машината изкопа дупка с широчина един и дълбочина три метра. Основите на сградата свършваха на около два метра под повърхността и отдолу имаше само тъмна почва и сивкава глина. Сакс трябваше да се спусне на дъното на изкопа и да прокопае само петдесетина сантиметра, за да достигне кладенеца. Тя си сложи белия костюм и каска с челен фенер. Свърза се с Райм по радиостанцията, защото не беше сигурна, че мобилният телефон ще е в обхват.
— Готова съм.
Гейл Дейвис се приближи до дупката; Вегас се дърпаше и ровеше с лапи.
— Долу има нещо — обясни полицайката.
„Сякаш не ми стига теснотията“ — помисли си Сакс и погледна разтревоженото куче.
— Какъв е този шум, Сакс?
— Гейл е тук. На кучето нещо не му харесва. — Сакс се обърна към приятелката си. — Нещо по-конкретно?
— Не, просто е надушило нещо.
Вегас изръмжа и докосна с лапа Сакс по крака. Дейвис ѝ беше разказала, че друго умение на бриарите по време на битка било да познават кой ранен може да бъде спасен и кой — не. Сакс се почуди дали Вегас вече я е отписал.
— Стой наблизо — заръча на приятелката си, като се опита да се усмихне. — Може да се наложи да ме изкопавате.
Ю предложи той да слезе (каза, че обичал тунели и пещери, което изненада Сакс), но тя отказа. Все пак на това място бе извършено престъпление, дори да беше отреди сто и четирийсет години, и кръглият предмет и сандъкът бяха улики, които трябваше да се съхранят според правилата.
Работниците спуснаха стълба в шахтата и Сакс въздъхна.
— Наред ли е всичко? — попита Ю.
— 0, да — бодро отвърна тя и слезе.
Клаустрофобията в архивите на Санфордската фондация беше нищо в сравнение с това. На дъното тя започна да копае с лопатата и кирката, които ѝ беше дал Ю.
Потеше се и трепереше от страх, но не спираше; при всяка копка си представяше как пръстта се срива и я затрупва.
Къртеше камъни, забиваше кирката в уплътнената пръст.
„Завинаги погребана под пръст и глина…“
— Какво виждаш, Сакс? — попита Райм по радиостанцията.
— Пръст, пясък, червеи, няколко тенекиени кутии, камъни.
Тя изкопа трийсетина сантиметра под сградата, шейсет…