Лопатата удари в нещо и тя спря. Изстърга почвата и пред нея се показа закривена тухлена стена с неравна замазка.
— Намерих нещо. Това е стената на кладенеца.
От стените на дупката върху краката ѝ се посипа пръст. Това я уплаши повече, отколкото ако я беше полазил плъх. Веднага си представи как лежи притисната и пръстта бавно засипва гърдите ѝ, влиза в носа и устата ѝ. Да се удавиш в пръст…
„Стига толкова, момиче. Успокой се.“ Тя си пое въздух и пак започна да рови. Още пръст се посипа по краката ѝ.
— Тази дупка не трябва ли да се укрепи? — извика към Ю.
— Какво? — обади се Райм.
— Говоря с инженера.
— Вероятно ще издържи — отговори Ю. — Почвата е достатъчно влажна и плътна.
„Вероятно“.
— Ако искате, ще я укрепим — добави инженерът, — но ще отнеме няколко часа.
— Не, оставете — извика тя; пак заговори по микрофона:
— Линкълн?
Той мълчеше.
Изведнъж Сакс си даде сметка, че се е обърнала към него на малко име. Не бяха суеверни, но винаги спазваха това правило — никога на малко име. Носеше им лош късмет.
Беше нарушила правилото.
— Продължавай — каза накрая той.
По нея отново се посипаха чакъл и суха пръст. Върху твърдия плат на гащеризона шумът изглеждаше по-силен.
Тя подскочи, защото ѝ се стори, че стените се сриват. Изписка тихо.
— Сакс? Добре ли си?
Тя се огледа. Стените си стояха.
— Добре съм.
Продължи да смъква пръстта от закръглената стена.
С кирката разби мазилката.
— Дойде ли ти идея какво може да има вътре? — попита по радиостанцията.
Надяваше се отговорът му да ѝ вдъхне кураж.
„Сфера с опашка.“
— Никаква представа.
Удари силно с кирката. Една тухла се откърти, после друга. Паднаха върху краката ѝ.
„По дяволите, ужасно е.“
Още тухли, още пясък и камъчета. Сакс спря, за да поочисти краката си от пръстта и продължи да копае.
— Как се справяш? — попита Райм.
— Нормално.
Извади още няколко тухли. Около нея вече имаше десетина. Освети с фенерчето онова, което беше зад тях: черна пръст, пепел, овъглени парчета дърво.
Започна да копае сухата пръст в кладенеца. Изобщо не беше плътна, помисли си, като гледаше как се сипе пред лъча от фенера ѝ.
— Сакс! — изкрещя Райм. — Спри!
Тя застина.
— Какво?
— Пак прочетох статията за пожара. В мазето на кръчмата имало взрив. Тогава гранатите били кръгли и имали фитили. Чарлз може би е взел две. Това е сферата! Втората бомба не е избухнала. Експлозивът може да е нестабилен като нитроглицерин. Това е подушило кучето! Експлозивът! Бързо се махай оттам.
Тя се хвана за ръба на дупката в кладенеца и се изправи.
Тухлите, за които се държеше обаче, изведнъж се откъртиха и тя падна. От дупката в стената на кладенеца се изсипа лавина от суха пръст. Шахтата бързо се напълни с камъни и чакъл, които затиснаха краката ѝ и се посипаха по гърдите и лицето ѝ. Тя изпищя и отчаяно се опита да се изправи, но не успя, пръстта затисна ръцете ѝ.
— Са… — чу гласа на Райм от слушалките, но камъните прекъснаха кабела и звукът секна.
Още пръст се посипа по тялото ѝ, което вече не можеше да помръдне под смазващата тежест.
Повлечена с потока от суха пръст, сферата се изтърколи през дупката в тухлената стена и спря върху обездвиженото ѝ тяло. Сакс изпищя от ужас.
Джакс бе в непознати води.
Беше оставил Харлем зад себе си — не само квартала, а и начина на мислене, свързан с него. Тук нямаше пусти парцели, пълни с празни бутилки; нямаше ги избелелите рекламни плакати за „Ред девил“ — гела, с който по времето на Малкълм Екс чернокожите са изправяли косата си; нямаше тийнейджъри, мечтаещи да станат рапзвезди; нямаше ги импровизираните оркестри с ударни инструменти, които вдигаха олелия в парка „Маркъс Гарви“; нямаше ги сергиите за играчки, сандали и парцалки. Нямаше пустеещи сгради, нуждаещи се от реконструкция, нито автобуси с туристи.
Това бе едно от малкото места, където не беше изписал нито едно „Джакс 157“ и не беше изрисувал нито една стена. Луксозната част на Западен Сентрал парк.
Стоеше край къщата, в която бяха довели Джинива Сетъл.
След случката близо до дома ѝ на Сто и осемнайсета улица — с Джинива и мъжа със сивата кола — Джакс скочи в едно такси и проследи полицейските коли дотук. Не знаеше какво да мисли за тази сграда: отпред бяха спрели две патрулни коли, а пред главния вход имаше рампа като за инвалидна количка.
Джакс стоеше в парка отсреща и наблюдаваше къщата. Какво ли правеше момичето тук? Опита се да надникне вътре, но щорите бяха спуснати.